Б огатите руснаци в Лондон са толкова много, че вече се говори за „Лондонград”. Най-известният от тях безспорно е Роман Абрамович, руският мулти-милиардер, който е собственик на футболния клуб „Челси”, но той е само един от многото.
Само милионерите от Русия, които живеят в английската столица, са над 1000.
Адвокатите и брокерите на недвижими имоти в Лондон, които се занимават с руски клиенти, коментират че руснаците са привлечени от стабилността, културата и относителната безопасност.
На фона на евтината рубла, ниските цени на петрола, спада на цените на луксозните имоти и значителните проблеми пред руската икономика, бягството на най-богатите към Западна Европа изглежда логично. Корените на този феномен, който реално представлява един от най-големите трансфери на богатство в световната история, обаче са по-дълбоки.
Става въпрос за смяната на първото поколение руски капиталисти със следващото. Процес, който не е нито лесен, нито безопасен при действащия модел на капитализъм в Русия.
Собствениците на големи предприятия на практика са заложници. Сега те могат да предложат на децата си да заемат местата им, но крайното решение зависи от системата, създадена от руския президент Владимир Путин.
Once you give power to the govt it is nearly impossible to get it back, & it will be used in ways you cannot expect. https://t.co/oVQdYob3Ot
— Garry Kasparov (@Kasparov63) March 10, 2016
За богаташите това е „скъп” проблем. 22-мата най-богати руснаци контролират активи за общо 200 млрд. долара, от които 115 млрд. долара са дялове от държавни или публични дружества, търгувани на фондовия пазар в Москва.
Руският капитализъм е уникален по своя характер. В него няма династии. Той действа по правилата, създадени от Путин, много от които са неписани.
А сега първото поколение капиталисти вече остарява и се изправя пред проблема как да запази богатството си.
Богаташите дължат парите си на огромна мрежа от зависимости към хората с власт в Русия - от депутати, през данъчни служители, регулаторни органи и други заможни руснаци. Това е форма на „нематериален капитал”, който не може да се прехвърли автоматично на следващото поколение.
И за никого нищо не е гарантирано, докато Путин и властимащите не решат да го гарантират. За сметка на това в страни като Франция и Великобритания върховенството на закона гарантира предаването на наследството. Така за мнозина руснаци се оказва по-лесно да се „пенсионират” на Запад, с известна загуба на богатство, вместо да рискуват всичко в Русия, където държавата търси как да запълни растящия бюджетен дефицит.
