Фондация "Рокфелер" и нейната дейност в България

През 20-те години на ХХ век фондация "Рокфелер" участва с една трета от средствата за построяване на сградата на Агрономичес­кия факултет, завършена и тържествено открита през 1932 г.

С финансовата помощ на фондацията е създаден и Институтът за народно здраве в София (дн. Национален център по заразни и паразитни болести).

През 1913 г. петролният магнат Джон Дейвисън Рокфелер - Старши регистрира в САЩ фондация "Рокфелер" (RockefellerFoundation.org) – една от най-големите филантропични организации в света. Фондацията има за цел да увеличи благосъстоянието на човечеството в САЩ и целия свят, а девизът ѝ е "Добруване на човечеството в целия свят". Полето на благотворителна дейност на фондацията обхваща различни области – естествени (експериментална биология) и хуманитарни науки, медицина, социология и др. Тя развива дейност на практика по целия свят в сътрудничество с местните правителства и създаденото след Първата световна война Общество на народите и неговите хуманитарни структури.

България е включена в програмите на Рокфелеровата фондация за финансова помощ за страните от Югоизточна Европа, предложени от структурите ѝ в Европа – Международен съвет по здравеопазване (Здравен съвет) и Международен съвет по образование. По нареждане на УС на фондацията посочените съвети извършват през 1920 г. предварително проучване на състоянието на промишлеността, селското стопанство и здравеопазването в региона, с цел да се набележат най-неотложните проблеми и областите, в които фондацията може да окаже помощ.

Междувременно от българска страна също е проявен интерес към програмите на фондацията. През 1922 г. Дирекцията на народното здраве (ДНЗ) към МВРНЗ изпраща молба до Здравния съвет, с която търси помощта на Рокфелеровата фондация за специализация на млади лекари, бактериолози, фармацевти и химици, както и за предоставяне възможност на чиновници от МНЗ да се запознаят с опита на европейските държави в хигиенизирането на селищата.

Другите искания в молбата са

фондацията да отпусне средства за строеж и обзавеждане на институт по епидемиология в София

и за създаване на образцов здравен център за масова профилактика и консултации, както и да назначи технически съветник на фондацията в София, който да оглави бъдещите съвместни мероприятия с ДНЗ. За помощ към Рокфелеровата фондация се обръща и деканът на Медицинския факултет при СУ проф. Васил Моллов, който търси средства за студентската библиотека и лабораториите към факултета.

В периода 1923 – декeмври 1924 г. Здравният съвет при фондацията отпуска 820 долара (114 800 лв.) на Медицинския факултет за закупуване на специализирана научна литература. Гласувана е и финансова помощ до 5 хил. долара за закупуване на оборудване и химикали за лабораториите на факултета.

През 1927 г. Здравният съвет предоставя 620 долара (86 800 лв.) на катедрата по хистология и ембриология за лабораториите и библиотеката, както и сумата 1500 долара (210 хил. лв.) на катедрата по патоанатомия, която не е усвоена заради административни неуредици.

Стартира и програмата за специализации по линията на Здравния съвет и на Съвета за образование, която през следващите няколко години е най-съществената част от дейността на Рокфелеровата фондация в България. Медицинските профили, по които фондацията отпуска стипендии, са социални болести (венерически заболявания, туберкулоза, алкохолизъм и малария), санитарна статистика, хигиена на труда, здравна пропаганда, училищна хигиена, контрол върху хранителните продукти и др.

През 1925 г. по време на посещение в София на С. Гън и Клод Хътчисън, директор на Отдела за селскостопанско обучение към Международния съвет за образование, в програмата за стипендианти е включен и Агрономическият факултет. Одобрен е и Правилникът за специализации по линията на Съвета за образование (1926), който важи за всички факултети, изследователски институти и химико-фармацевтични лаборатории в страната. Според него кандидатите трябва да не са по-възрастни от 35 г., да работят в областта на химията, биологията, физиката, математиката и агрономството. Специализациите се извършват за срок не по-малко от 6 месеца. Размерът на стипендията се определя според материалното положение на кандидата и покрива пътните разноски, таксите за обучение, наемането на лабораторните прибори и най-необходимите учебници.

През 30-те години представителствата на Рокфелеровата фондация в Европа преориентират програмата си за научен обмен към дисциплини с приложен социално-икономически характер като: планиране на промишлеността, управ­ление на фондовете за обществено подпомагане, развитие на политехническо средно образование и пр. Във връзка с тази промяна Рокфелеровата фондация отпуска първите стипендии на завършили сестринското училище и на гимназиални учители по обществени и търговски науки.

Няма пълни данни за броя на българите,

стипендианти на Рокфелеровата фондация

и на средствата, изразходвани за тяхното обучение, но могат да бъдат посочени следните данни за броя им в периода между двете световни войни: по линия на Здравния съвет – 37 души; по линия на различните отдели на Съвета за образование, както следва – 7 души (отдела за медицинско образование); 15 души (отдела за обществени науки); 5 души (отдела за природни науки). Стипендиантите на Агрономическия факултет са 13 души и има една повторно предоставена стипендия по естествени науки.

Освен това Рокфелеровата фондация финансира научни пътувания на 7 лекари (2 в Северна Америка и 5 души в Европа). Български стипендианти се ползват и от средствата по различни програми, с които фондацията финансира ОН. По програмата за размяна на лекари за запознаване с организацията на санитарното дело стипендии получават 14 български лекари и един инженер. Още 10 лекари участват в курсове по епидемиология и малария, организирани от Хигиенната секция при ОН с финансовата помощ на Рокфелеровата фондация. В документите е посочено още, че до 1934 г. за издръжка на 26 души стипендианти от България Рокфелеровата фондация е изразходвала 60 хил. долара (над 5 млн. лв.).

След 1934 г. двата отдела на фондацията в Европа ограничават отпускането на стипендии, а през 1939 г. Съветът за образование преустановява своята дейност на континента.

Програмата за дейност на Рокфелеровата фондация в Източна Европа през 20-те години включва и финансиране на приложни изследвания в селското стопанство. В тази област интерес за фондацията в България представляват Агрономическият факултет при СУ и Институтът по растителна патология, създаден от проф. Димитър Атанасов, завършил агрономство в САЩ през 1925 г.

България е включена в тригодишна програма на фондация "Рокфелер" за финансиране на селскостопанските институти

в Австрия, Унгария и Полша. В рамките на тази програма на двете институции в България общо е отпусната сумата 7500 долара (1,050 млн. лв.) за лабораторията на института и библиотеката на факултета. УС на фондацията удовлетворява и молбата на ръководството на Агрономическия факултет да предостави 115 хил. долара (16 млн. лв.) за изграждане на сграда на факултета (1926). Строежът започва през 1927 г. по проект на немския архитект Херман Бухер, който възлага изпълнението на арх. Георги Овчаров.

През 1930 г. фондацията отпуска допълнително 2 хил. долара, с което финансовата ѝ помощ по строителството достига 1/3 от цялата стойност на сградата. Останалите средства са осигурени от българската държава. През 1932 г. сградата на Агрономичес­кия факултет е завършена и тържествено открита, а на главния ѝ вход е сложен портрет на Джон Рокфелер-старши.

Рокфелеровата фондация има изключително голям принос за модернизиране на здравеопазването в България

С нейната финансова помощ и методическото ѝ ръководство са създадени такива важни научноекспериментални здравни центрове като Института за народно здраве в София (дн. Национален център по заразни и паразитни болести) и Противомаларичната опитна станция в Петрич.