Защо не трябва да приемаме еврото

Ж ан-Клод Юнкер чертае грандиозни планове. „Еврото е предназначено да стане единна валута на целия ЕС“, каза председателят на Европейската комисия в своето ежегодно послание към депутатите от Европарламента. И именно на единната валута той отдава централна роля в реформирането на Европа. По неговите думи еврото трябва да стане нещо повече от валута на няколко избрани държави, а именно валута за всички, пише  „Велт“ (Die Welt)

Макрон: Ще подкрепя желанието на Борисов за еврозоната

Ангела Меркел: Благодаря на България за опазването на границата с Турция

Борисов: Еврото и еврозоната са задължителни

Договорът за Европейски съюз действително предвижда, че неговите членове, с изключение на Дания и Швеция, трябва да станат членове на клуба на еврото след изпълнението на определени изисквания. Но има проблем: някои държави няма да се прехвърлят „под покрива“ на единната валута.

През последните години от излишните илюзии се избавиха не само гражданите на страните от еврозоната, но и жителите на държави, които претендират за влизане в нея. Това може да се забележи и на фона на сегашната избирателна кампания в Германия. Макар всички партии с претенции да участват в бъдещата управляваща коалиция да се изказват в подкрепа на единна Европа и да са готови да се дадат допълнителни пълномощия на ЕС, никоя от тях не включи в собствената си предизборна програма идеята за общоевропейско евро.

И за това има причина. Трябва да се признае, че еврото от момента на появата си през 1999 г., донесе на хората немалко ползи: стана по-просто осъществяването на трансгранични банкови транзакции, също и търговията и пътуването в други страни от еврозоната за отпуски и работа.

Но целта за задълбочаване на европейската интеграция с помощта на еврото може да се смята за провалена. Скоро след въвеждането му различията между отделните страни станаха още по-големи. А след финансовата криза от 2008 г. някои икономики, съвършено очевидно се развиват буквално в противоположни посоки.

Това се вижда нагледно по доходите на глава от населението в Италия, Испания и Германия. До 1999 г. развитието вървеше като цяло синхронизирано. Но докато в Испания се разрази невиждан бум след въвеждането на еврото, в Германия на първо време се сблъскаха със сериозна стагнация след изваждането от оборот на марката. А Италия пък неприятните изненади се появиха впоследствие.

След началото на финансовата криза на всички страни от еврозоната им се наложи да се сблъскат с намаляване на благосъстоянието на гражданите си. Но във време, в което Германия преодоля кризата относително бързо и в настоящия момент преживява един от най-продължителните периоди на икономически ръст през новата си история, Италия излезе с огромни трудности от кризата след няколко етапа на рецесия. А Испания успя отново да се върне на пътя на растежа след драматично падане, предизвикано от „спукания балон“ на пазара на недвижима собственост.

„Единната валута неизбежно води до това, че различните икономики се движат в различни посоки: силните стават още по-силни, а слабите още по-слаби“, смята стратегът от независимата аналитична компания Gavekal Research Чарлс Гейв.

Огромните капиталови излишъци на Германия реално се формират от дефицити в други държави от еврозоната.

Страните с дългове в чужда валута, върху която не могат да оказват влияние, имат проблеми с развитието и благополучието. Еврото е благодатно само за икономики, със синхронни конюнктурни цикли или такива, които са достатъчно гъвкави, за да се адаптират бързо към стремително променящите се обстоятелства.

С това се наложи да се сблъска даже Финландия, която след 2000 г. преживя цели три шока: залезът на гиганта „Нокиа” (Nokia), кризата на някога важната за страната хартиена промишленост и накрая, санкциите, въведени против нейния важен икономически партньор - Русия.

Доколкото Финландия не можа да девалвира собствената си валута, нейната икономика влезна в стагнация, поради което тя изостана много от съседна Швеция, която има кроната.

Много източноевропейски държави, предвид негативния опит на други страни, също не горят от желание да се откажат от възможностите, свързани със запазването на собствена валута. Например Полша и Унгария смогнаха благодарение на обезценяването на своите пари (злота и форинт) бързо да се справят с последствията от финансовата криза.

При това, в съответствие с Договора за Европейския съюз, двете страни вече отдавна трябваше да са въвели еврото, защото както по бюджети, така и по инфлация и размери на дълга те отдавна съответстват на критериите за конвергенция.

Още по-показателна е ситуацията в Чехия, която е образцова страна сред всички кандидати за влизане в еврозоната. Рейтинговата агенция „Фич” (Fitch) прогнозира, че Чехия ще завърши тази година с бюджетен излишък.

Прага дори бе вързала своята крона за еврото, само че през пролетта на тази година се отказа от този валутен борд.

Най-бедните държави от ЕС - България, Румъния и Хърватия, които реално не съответстват на критериите за влизане в еврозоната, обаче се радват на плана на Юнкер, а той ги дава за пример.

И е намерил решение на проблема с реформите. Той иска създаването на инструмент за стимулиране на влизането в еврозоната, който да осигури финансова и техническа поддръжка на бъдещите страни-членки на валутния съюз. Това би бил класически европейски подход - решаването на всички възникващи проблеми с помощта на колкото се може по-голямо количество пари и спасителни програми.