Ф утболен вратар и треньор на детски отбор стана свещеник. Какво накара Пламен Димитров от Бургас да облече расото на отец Серафим? Една впечатляваща история за избора на ценности и път в живота, разказват в предаването "Здравей, България".
33-годишния Пламен проповядва православната вяра само от година и три месеца, но вярата и въздействието му върху приятели и познати вече е осезаемо. Отец Серафим е търсен да чете молитви и да изслушва проблемите на хората, да им даде духовна насока и смирение.
За мнозина обаче Отец Серафим е Пламен Димитров. Шеговитият и позитивен вратар и треньор по футбол.
"Пламен вече го няма в съзнанието ми, за да може отец Серафим да е на първо място изцяло в живота. Искам да служа на Бог", споделя мъжът.
А пътят на Пламен до православното расо е интересен. Започнал с футбола на 12 години, младият талант преминава през всички формации на „Нефтохимик”, докато тежки контузии го вадят от терена за дълго. Многократно скъсани мускулни влакна, счупени ръце, извадени раменни стави и тежка катастрофа тотално го отдалечават дори от резервната скамейка.
"Договорът ми свърши с футбола. Казаха ми, че няма как да плащат на футболист, който не може да използват. Аз въпреки всичко продължих да тренирам, да се възстановявам, да вярвам, че ще изпълня моята мечта”, споделя Пламен.
А мечтата му е големият футбол, до който не достига. В последния си мач като вратар, Пламен е тежко контузен. Събужда се в бургаската неврохирургия, където чува страшната присъда от лекаря.
"Каза ми да се радвам, че не съм останал инвалид. Стана ясно, че повече няма да мога да играя. Бях отчаян, даже мислех за самоубийство. Футболът беше всичко за мен", разказа мъжът.
Пламен не престава да мечтае и остава свързан с футбола. Започва работа като треньор в детска школа „Зведичка” и успява да изведе отбора си до множество успехи. За кратко се включва в мъжкия състав ва „Звезденбург”, на който помага да изкачи стълбичката от пета в четвърта девизия. И решава да учи Богословие, за да стане свещеник. Новината изненадва съотборниците му.
Отец Серафим спортува всяка седмица и не пропуска да се връща на футболния терен при своите момчета. За тях отецът и вратар обаче остава тренер.
"Децата го обичат много, уважават го и го чакат с нетърпение. Свикнаха с него", споделя Анета Пенева.
Отец Серафим е семеен с две деца. И както е отдаден на семейството, вярата в Бог и силата на своя свети Серафим, свещеникът не спира да обича големия футбол и да следи от малкия екран най-комерсиалния футболен турнир.
А когато в Бургас бъде построен нов стадион, най-вероятният свещеник, който да изпълни освещаване на зеления терен, ще бъде Отец Серафим.
