М инистър-председателят Росен Желязков свика работно съвещание във връзка със ситуацията в Близкия изток. След приключването му изявление направи военният министър Атанас Запрянов.
"За България не съществува пряка военна заплаха в резултат на ударите на САЩ по ядрените обекти на Иран", отбеляза той.
"Службите за сигурност извършват денонощно наблюдение. След американските удари по ирански ядрени обекти, интензифицирахме обмена на информация", добави Запрянов.
Относно радиационния фон, военният министър заяви, че не се отчита нарастване. "Надяваме се на дипломатическо решаване на въпроса и преосмисляне на ядрената програма на Иран. Техеран трябва да се откаже от нея", категоричен бе той.
По думите му въздушна евакуация от Израел в момента е възможна, но ако ситуацията се влоши и полетите отново бъдат спрени, България има готовност да поднови съдействието си по релокализация на желаещите да напуснат страната наши сънародници с алтернативни решения.
В заседанието участваха освен министърът на отбраната Атанас Запрянов, началникът на отбраната Емил Ефтимов, министърът на финансите Теменужка Петкова, министърът на енергетиката Жечо Станков, министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов, министърът на вътрешните работи Даниел Митов и представители на службите за сигурност.
Енергийният министър: Не се очакват проблеми с доставките на горива
Жечо Станков увери, че количествата горива в България са обезпечени - както по отношение на бизнеса, така и на битовите потребители.
"Не очакваме затруднения при доставките. При затваряне на Ормузкия проток цената на горивата няма да скочи. Не зависим толкова пряко от доставките в този регион. Има едно карго, което е поръчано и ще акостира до дни в Бургаския залив, но няма да окаже влияние дори да не пристигне. България е обезпечила нуждата си от горива от различни източници. Що се касае доставките за природен газ, на територията на страната, е важно да споменем, че България по дългосрочен договор продължава да получава 1 милиард кубични метра през вертикалния газов коридор от Азербайджан. Преди няколко седмици сключихме договор за доставка на един кораб в размер на 100 милиона кубични метра газ, който очакваме на 26 и 27 юни да достигне до терминалите. "Булгаргаз", като държавна компания, подсигурява количествата заявени от българските консуматори, както битови, така и бизнеса, на цени 15% под борсовата", подчерта енергийният министър, цитиран от NOVA.
Oще през вчерашния ден българските институции призоваха за деескалация и диалог по отношение ситуацията в Близкия изток, след проведените в нощта срещу неделя действия от страна на САЩ, насочени срещу ядрени инсталации на територията на Ислямска република Иран.
"Очакваме постоянните страни членки на Съвета за сигурност на ООН да намерят пътя към конструктивен диалог, който да предотврати опасността от световна катастрофа", заяви в неделя президентът Румен Радев в позиция, разпространена от прессекретариата на държавния глава. Той допълва, че е изключително обезпокоителна ескалацията на военните действия в Близкия изток.
"Усилията на международната общност трябва да бъдат основани на международното право, а именно да се търси начин за деескалация и сядане на масата за преговори", каза пред журналисти председателят на Народното събрание Наталия Киселова. Тя отбеляза, че има формати, през които може да се търсят възможности за преговори. Също така посочи, че позицията на България във всеки един военен конфликт е да се призовава за колкото се може по-бързо спиране на военните действия и сядане на масата за преговори.
От Министерския съвет вчера посочиха, че към момента няма непосредствена заплаха за сигурността на страната ни.
Правителството е в постоянна координация с партньорите от Европейския съюз и НАТО. България изразява загриженост относно нарастващото напрежение в региона и потенциалните рискове за международния мир и сигурност. От изключително значение е съхраняването на международния правов ред и механизмите за контрол на въоръженията, съобщиха още от правителствения пресцентър.
В позицията от Министерство на външните работи призоваха към деескалация и дипломатически усилия за избягване на по-нататъшно влошаване на ситуацията в Близкия изток. От ведомството посочват, че с оглед опазването на регионалната и глобална стабилност и в съответствие с всички констатации и препоръки на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), както и на останалите международни организации и договорености по линия на режима за неразпространение на оръжията за масово унищожение, не трябва да се допуска Иран да развива ядрена програма с военни цели.
Вицепремиерът и министър на транспорта Гроздан Караждов каза, че до момента няма информация да се планира Съвет по сигурност към Министерския съвет заради ситуацията в Иран. Това е в прерогативите на премиера, коментира Караждов и допълни, че премиерът ще свика съвета, ако службите докладват за такава нужда.
Израел започна серията от атаки по обекти в Иран на 13 юни. Още тогава властите в Тел Авив заявиха, че ударите са били необходими, за да се предотврати непосредствената заплаха от това Техеран да направи ядрени бомби.
Иран отдавна настоява, че ядрената програма се разработва с мирни цели. Страната отвърна на въздушните атаки на Израел с поредица от удари с ракети и дронове. Размяната на нападения продължи осем дни преди Вашингтон да се намеси. До този момент САЩ помагаха само за парирането на ирански удари по Израел.
В неделя Вашингтон даде ход на операция „Среднощен чук” и удари три ядрени бази в Иран. Поразени бяха обектите във Фордо, Натанз и Исфахан.
