Б юджетът, който предлага сегашното правителство идва след няколко години на доста небалансирана фискална политика, с доста сериозно разпускане на разходите, особено в частта на текущи разходи, заплати и пенсии.
Това каза пред Радио "Фокус" Владислав Горанов, дългогодишен министър на финансите.
"Добрата новина е, че на пръв поглед числово изглежда, че перспективата пред еврозоната, от гледна точка на критерия за дефицит ще бъде спазена", смята Горанов.
Денков за бюджета: Има рискове, но те са нормални на този етап
"Независимо, че в трите години от прогнозирания период, екипът на правителството предлага дефицит на ръба, че в една от годините и малко над 3% , нещо, което като цяло не е добра новина", допълни Горанов.
"Стигнахме до етапа, в който вече се радваме, че сме успели да постигнем дефицит на ръба на възможното, нещо, което години наред не беше цел на фискалната политика и на повечето министри, дори и в тежките години след 1997 г., се стремяха за постигане на балансирани бюджети. Цикълът на икономиката е в етап, в който не се налага поддържането на такива големи дефицити, най-малкото, поради това, че те неминуемо водят след себе си трупането на дългове за целия прогнозен период, който представи правителството. 20 нови милиарда дълг ще трябва да бъдат поети, и тук, в тази сметка не се включва рефинансирането на падежиращи стари дългове. Но пак казвам, на средата на годината сме точно и тази сметка ще важи за следващите няколко месеца. По-амбициозно трябва да се подходи към следващия бюджет, въпреки, че това, с което започнах, че през последните няколко години доста се разпусна и то не особено смислено и принципно фискалната рамка, ще бъде предизвикателство за намаляване на дефицита и допускането на нови приоритети в рамките на един такъв напрегнат бюджет", каза още Горанов.
Сабрутев: Бюджетът е балансиран, всичко зависи от следващите месеци
Ако говорим за макроикономическата прогноза, тя не би могла да бъде много по-различна за няколкото седмици, от които Асен Василев отново е във финансовото министерство, обясни бившият финансов министър.
"Той стъпва на пролетната макроикономическа прогноза на същия екип експерти на финансовото министерство. Тя би могла да се окачестви като по-скоро амбициозна, дотолкова доколкото сигналите, които получаваме от нашите европейски партньори, са за забавяне на европейската икономика. Основният ни икономически партньор в еврозоната Германия е близо до рецесия, потреблението в България дава признаци за забавяне и в този смисъл, подобна оценка не се споделя от всички анализатори, оценката на БНБ и на Европейската комисия е малко по-песимистична, но да кажем, че това би могло да бъде поето от буфери, най-вече в разходната част на Бюджета за 2023 г. Това, което прави впечатление, за да се върже сметката, че доста са напрегнати приходите, особено в допускането, че ще успеем във второто полугодие да получим допълнителни средства по Плана за възстановяване и устойчивост, нещо, което трудно ще се случи, особено като се има предвид липсата на съществен напредък по изпълнението на целите на плана досега. Доста сериозно е увеличението на данъчно-осигурителните приходи, над прогнозата от април на служебното правителство, което за оставащите няколко месеца ще бъде предизвикателство да се случи. Не случайно са предвидени и промени в законодателството, които от една страна са с идеята да подобрят събираемостта, от друга страна крият рискове, свързани със сериозно увеличаване на административната тежест към бизнеса в този момент", уточни Владислав Горанов.
Това, което направи за няколко седмици Асен Василев, е всъщност да увеличи с над 3 млрд. приходите и да ореже над 3 млрд. разходите, категоричен бе Горанов.
"За съжаление, това, което се анонсира и преди представянето на държавния бюджет за следващата година, основните орязвания отново са свързани с разходите за растеж, т.е. инвестициите, които са много необходими, ако искаме икономиката да расте изпреварващо. Прави впечатление, примерно, че и разходите за образование като дял от брутния вътрешен продукт спадат от 4,8 на сто в 2022 г. до 4,1 на сто в 2023 г., това намаление като дял от брутния вътрешен продукт не отговаря на целите ни за генериране на устойчив пазар на труда и по-добри икономически перспективи, нещо, което неминуемо е дефицит на тази прогноза, която се прави", посочи Горанов.
