Н ационалният съвет за тристранно сътрудничество проведе извънредно заседание, на което се обсъди проектът за бюджет за 2023 г., внесен от финансовото министерство, както и проектобюджетите на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса. Заседанието председателства заместник министър-председателя Мария Габриел.
Нови правила при изплащането на болничните
По бюджета на НЗОК Тристранката не постигна единодушна подкрепа, единствено от Българска-търговско промишлена палата се въздържа от подкрепа. Но е добра новина, че държавата ще поема разходите за инвитро процедурите, каза Габриел.
За бюджета на ДОО Съветът също не постигна единодушна подкрепа - Асоциацията на индустриалния капитал и КТ"Подкрепа" не подкрепят.
Проектът на държавния бюджет за 2023 беше подкрепен от всички организации, с изключение на КТ "Подкрепа", предава БНТ.
Асен Василев допълни, че НСТС подкрепи, но не единодушно трите бюджета. Държавният бюджет е в представените рамки - 3% дефицит, 1.8% ръст на икономиката, 8.7% инфлация, запазени социални плащания и политика на подоходите на служебния кабинет, която е надградена, прецизирани капиталови разходи.
Държавният бюджет е в представените рамки - 3% дефицит, 1.8% ръст на икономиката, 8.7% инфлация, запазени социални плащания и политика по доходите на служебния кабинет, която е надградена, прецизирани капиталови разходи, каза Василев.
Проектобюджетът 2023 стъпва върху предложения през пролетта от служебното правителство проект, но е променено съотношението между приходите и разходите, така че дефицитът да е до 3%. Новият бюджет е направен при растеж на икономиката от 1,8% и средногодишната инфлация - 8,7 на сто. Направени са корекции - като са увеличени приходите с 4 млрд. и 700 млн. лева, а разходите са намалени с 3 млрд. и 600 милиона.
С новия бюджет се предвижда да бъде запазен размерът на минималната работна заплата от 780 лева. Увеличават се обаче майчинските за втората година със 70 лева от 1 януари.
Добри Митрев, председателят на Българската стопанска камара, заяви, че подкрепят принципно и трите законопроекта. „Никой не иска неприятни изненади в средата на годината. Всички се обединихме, че това не са идеалните бюджета, но в кратките срокове не можеше да се очаква и дългосрочни политики да бъдат направени до края на годината“, каза Митрев. Той поясни, че за Бюджет 2024 г. от Българската стопанска камара искат сериозни реформи, които да доведат до ускорен икономически растеж и по-високи доходи.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев, изрази подкрепа за държавния бюджет. „Добрата новина за бизнеса е, че получихме уверение за 3% дефицит, във връзка с членството ни в Еврозоната. Той няма да бъде постиган чрез сдържане на средства ликвидности към бизнеса било то чрез забавяни плащания по държавни поръчки или пък държавно ДДС. Другият позитивен резултат е, че ще продължи обсъждането за това как мерките за повишаване н събираемостта няма да доведат до по-големи административни тежести за бизнеса, особено за малкия такъв“, каза Васил Велев. „АИКБ за първи път подкрепи бюджета на НЗОК, защото за първи път виждаме макар и плаха тенденция за преструктуриране на разходите насочвайки повече средства от ръста на приходите и разходите към доболничната помощ, към скрининга, превенцията, така че хората да не се разболяват, а когато го правят, болестта да се открива в ранен стадий“, коментира той. „Отрицателният ни вот за бюджета на ДОО е защото не виждаме там реформи. Трудно е да се правят в средата на годината и те са свързани с промени в законите, но сме свидетели на ерозиране на пенсионната система, която способства и насърчава укриването на осигурителни доходи, за разрастването на сивия сектор, не виждаме и промени, които да насърчат труда и да намалят злоупотребите свързани с ТЕЛК“, обясни председателят на АИКБ. „Над 5 млрд. са средствата, които се плащат на калпак и като субсидии за цената на електроенергията за бита и като субсидии за цената на парното за бита и като различни помощи за деца, ученици, хора с увреждания без оглед на доходния и имуществен критерии. Това е сериозен резерв и за консолидиране на бюджета в следващите години. Ние имаме опасения и, че няма да се сбъднат икономическите растежи, които са заложени да се случат в края на годината“, смята още Васил Велев.
Пламен Димитров, председателят на КНСБ, заяви, че са оказали подкрепа за бюджета на НЗОК с аргументи, че парите за здраве са увеличени и заради уверението, че минималните равнища в Колективния трудов договор в сектора ще бъдат постигнати. „Разбирайте 1 500 лв. за медицинска сестра и 2 000 лв. за лекар до края на 2023 г.“, каза още Димитров. „Бюджетът на Държавното обществено осигуряване (ДОО) бе подкрепено от нас, но с известна тревога и условие. Тревогата е свързана с нуждата от укрепване на пенсионния модел и следването на неговата философия, която бе системно разрушаване в НС през последните години, а условието бе да направим, така че минималното осигуряване при безработица да е поне равно на прага на бедност. Сегашните 18 лв. за ден не ги вади от капана на бедността и разбира се 12 % увеличение на пенсиите също го подкрепяме“, каза още Пламен Димитров.
