"Ролята на Захарий Стоянов в национално-освободителното движение е най-вече като свидетел, и то не винаги пряк свидетел, - защото знаем, че Записките по българските въстания са направени като преразказ, голяма част от тях преразказват сюжети, които са заети от други автори, мемоаристи и преки участници в тези събития. Голямата роля на Захарий Стоянов е в това, че той прави едно епическо повествование, и че обобщава и споява всички тези разкази".
Това коментира пред БГНЕС проф. Михаил Неделчев по повод днешната годишнина от смъртта на Захарий Стоянов, починал на 2 септември 1889 г. в Париж.
"Стоянов изгражда и първите биографии на Васил Левски и Христо Ботев. Той е първият значителен биограф, и огромната му роля през времето на Източна Румелия, когато той е в Пловдив, той – в противовес на групата на Иван Вазов, Михаил Маджаров, Константин Величков, и въобще на другите консервативно настроени журналисти, Захарий Стоянов се противопоставя като поставя в новата българска история най-вече фигурите на революционерите", отчита проф. Неделчев.
"Той е имал огромна заслуга за това, че ние, българите мислим за нашите националреволюционери – Левски, Ботев, Раковски, като за първенци. В това има и плюс, има и минус, защото по този начин църковниците, просветителите, остават на втори план. И в това е една от големите заслуги на Захарий Стоянов", подчертава проф. Неделчев.
"Подобно на всички големи български възрожденци, Захарий Стоянов много бързо е разбрал, че Русия както е наша освободителка, така е и наша поробителка. Много бързо той е разбрал, че руските имперски интереси не съответстват на българските национални интереси на новата българска държава, и той самият пише много текстове в тази насока. Неслучайно Стоянов е един от много близките съратници на Стефан Стамболов – самият Стамболов не е русофоб, не мрази Русия, но се противопоставя на руската имперска политика. По подобен начин и Захарий Стоянов е критично настроен към руското имперско грандоманско величие, и прави много жестове в тази насока, включително пише и много текстове и съчинения в този дух", пояснява проф. Неделчев.
