Стефан Данаилов – непокорният рицар на българското кино

Л амбо.

Едно име, което носи със себе си толкова спомени и емоционален заряд на всеки българин.

Стефан Данаилов е една от малкото фигури в българския обществен живот, които не е лесно, дори е непосилно да забравиш.

Актьорът се ражда на 9 декември 1942 г. в София в семейството на Евдокия Данаилова и полковник Ламби Данаилов.

Дядото на Ламбо – Васил Данаилов, е виден български революционер и член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Съдбата отдалечава Стефан от детската му мечта да стане моряк, но за сметка на това го отвежда на друга житейска пътека и той неусетно започва да играе в киното.

Едва ли някога е подозирал, че актьорската професия ще го превърне в любимец на българите и в толкова разпознаваема фигура, каквато е бил през периода на активната си кариера, а и след това.

Като дете Ламбо участва във филма „Следите остават”, който излиза на екраните през 1956 г.

Докато е в казармата вече е решил, че ще кандидатства история, но актьорът Иван Кондов успява да го убеди да се запише в тогавашния ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”.

През 1963 г. Ламбо започва обучението си по актьорско майсторство в класа на професор Стефан Сърчаджиев. След смъртта му се обучава при Методи Андонов и професор Анастас Михайлов.

ВИЖТЕ АРХИВНИ СНИМКИ НА СТЕФАН ДАНАИЛОВ - НЕПОКОРНИЯ РИЦАР НА БЪЛГАРСКОТО КИНО

Данаилов завършва образованието си във ВИТИЗ през 1967 г., след което започва да играе на сцената на пловдивския театър „Н. О. Масалитинов”.

Първите му роли в киното са във филмите „Понеделник сутрин“, „Морето“ и „С дъх на бадеми“.

Без никакво съмнение лентата, която изстрелва Ламбо на върха в българските кино среди, е „На всеки километър” от 1969 г.

В този период Данаилов се оттегля временно от театъра и се посвещава изцяло на киното. Ламбо е участвал в над 80 игрални филми, като за голяма част от ролите си печели различни престижни награди.

През 1973 г. актьорът се завръща на театралната сцена като част от трупата на Театъра на народната армия. Шест години по-късно започва да играе на сцената и на Народния театър „Иван Вазов”.

През 1976 г. е определен за най-популярния актьор в бившата Чехословакия.

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъците му.

От 1981 г. Данаилов е водещ на радиопредаването „Звезди посред бял ден”. В него Ламбо влиза в ролята на Ален Делон, което впоследствие му спечелва прякора „българският Ален Делон”.

През 1988 г. Стефан поема класовете по актьорско майсторство за драматичен театър на професор Гриша Островски във ВИТИЗ, където е доцент от 1996 г. и професор от 1999 г.

Ламбо е добре познат и на политическата трибуна.

Данаилов е член на БКП от 1975 г. Делегат е на 44-тия, 45-тия и 46-тия конгрес на БСП.

В периода от 2005 до 2009 г. при управлението на коалиционно правителство на БСП, ДПС и НДСВ заема поста на министър на културата. През 2011 г. е кандидат за вицепрезидент с кандидат за президент Ивайло Калфин от БСП.

Сред най-престижните награди, които е получавал, са Награда за заслужил артист, Награда „Квиети“, Най-популярен актьор в Чехословакия, Аскеер за поддържаща мъжка роля в „Лоренцачо“, Орден „Стара Планина“ за принос в българската култура, Наградата „Паисий Хилендарски“ на Министерството на културата за изключителен принос в българската култура, Награда „Икар 2005“ на Съюза на артистите в България за цялостен принос в сценичните изкуства, „Аскеер“ за цялостен принос към театралното изкуство, Орден „Златен век“ с огърлие от Министерството на културата за цялостен принос в областта на културата.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитни новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.