С оциалните партньори пристъпиха към обсъждането на втора точка от дневния си ред – Проекта на Закон за бюджета на ДОО за 2026 г., който предвижда от 1 август 2026 г. максималният осигурителен доход да се увеличи на 2 300 евро, а пенсиите да се увеличат със 7,8%, предаде БГНЕС.
Разходите за пенсии надхвърлят 13 млрд. евро, като около 6,5 млрд. евро са за сметка на държавния бюджет.
Финансовият план до 2028 г.: Какво залага правителството в първия Бюджет изцяло в евро
От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) настояха за премахване на минималната пенсия, както и да се преразгледа швейцарското правило. Работодателската организация се обяви и против държавните служители да бъдат компенсирани чрез увеличаване на заплатите им, ако бъде прието те да плащат сами осигуровките си.
По време на дебата от АИКБ настояха за започване на реална пенсионна реформа и се въздържаха от подкрепа на Закона за бюджета на ДОО за 2026 г.
От Българската стопанска камара (БСК) пък поискаха отлагане на увеличаването на максималния осигурителен доход.
Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) приветстваха увеличаването на максималния осигурителен доход на 2 300 евро, посочвайки, че е изключително важно от гледна на точка на правата. От КНСБ заявиха, че са склонни да подкрепят бюджета на ДОО.
Важно, обявиха увеличение на всички пенсии, отпуснати до края на 2025 г.
КТ „Подкрепа“ категорично се обявиха за въвеждането на осигурителната вноска на държавните служители. „Ние искаме те да получават плащане за професионален опит и стаж, да имат право да работят на втори трудов договор и по граждански договор, правото на частен бизнес“, каза Димитър Манолов, президентът на синдикалната организация. Той се обърна към представителите на бизнеса с думите, че те са носителят на „сивата“ икономика.
Неосигуряването на реална заплата е описано в Наказателния кодекс (НК), подчерта Манолов и призова следващият път на заседанието на НСТС да има представител и на прокуратурата.
Според него т.нар. швейцарско право „нито е златно, нито е швейцарско“, като подчерта, че швейцарците едва ли са чували за него.
Социалните партньори подкрепиха под условие законопроекта за бюджета на ДОО, с изключение на КРИБ.
„Всички се обединихме около оценка, че това всъщност са бюджетите на реалността – това, което държавата на този етап може да си позволи като приходи и разходи“, коментира след заседанието вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев.
Социалните партньори принципно подкрепят и проекта на Закон за бюджета на НЗОК с изключение на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Няма единодушна позиция и за проекта на Закон за държавния бюджет за настоящата година, информира Донев.
Българската стопанска камара (БСК), Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и Българската търговско-промишлена палата (БТПП) подкрепиха с редица условия част от проектите. По думите на Добри Митрев от БСК в краткия период на работа на настоящото правителство не може да се очакват задълбочени структурни реформи. Според него обаче са предвидени определени законодателни стъпки и ограничения в темпа на нарастването на разходите в бюджета. Като плюс той посочи и запазването на данъчно-осигурителния модел е едно от основните предимства на проекта. Митрев обаче каза, че работодателите са обезпокоени от нарастващия дефицит.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров каза, че проектобюджетът се подкрепя от синдиката под условия. По думите му от КНСБ ще очакват по-подробни разчети.
