Отбелязваме 139 години от героичните боеве на старопланинския връх Шипка, които останаха в историята като Шипченската епопея.
Стотици българи изкачват историческия връх всяка година, за да отдадат почит на героите, загинали за свободата на България (във видеото горе вижте и част от възстановката на боевете на Шипка)
Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г.
Боевете, които се водят от 09/21 до 13/26 август 1877 г. между защитниците на прохода и турската армия, влизат в българската история под името Шипченска епопея.
Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Н.Г. Столетов, наброяващ около 7 500 души, е да спре превъзхождащата я по численост армия на Сюлейман паша (около 27 000 души и резерв от 10 000), да не ѝ позволи да премине Балкана и да се съедини с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша. Сраженията за Шипка започват на 09/21 август 1877 г.
В течение на шест дни българи и руси с огън и щик отблъскват непрекъснатите атаки на турските табори.
Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден – 11/23 август, когато турците все повече затягат обръча около защитниците, а боеприпасите са на привършване. Следобед Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви срещу центъра на отбраната.
В този най-критичен момент, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер пристигат всички роти на 16-и стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват. Шипка е спасена!
Вижте още малка част от миналогодишната възстановка на боевете на Шипка във видеото:
Боевете продължават и през следващите три дни, но проходът вече е в ръцете на руската армия. отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 г. Този период влиза в историята като "Зимно шипченско стоене".
Въпреки студа и мъглата, въпреки снежните бури и виелици, защитниците на Шипка геройски бранят прохода.
За тези изпълнени с мъжество и саможертва дни телеграфът съобщава с кратката фраза: "На Шипка всичко е спокойно".
Руските войници и българските опълченци превръщат прохода в непристъпна крепост, "в затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на руската армия към Цариград", по думите на ген. Радецки.
След падането на Плевен (29 ноември/10 декември 1977 г.) руските войски преминават Балкана при изключително тежки зимни условия и пленяват турската армия на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 г./ 9 януари 1878 г. Победата при Шипка – Шейново е достоен завършек на Шипченската епопея.
Жертвите, които руските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново, са около 11 000 убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене.
Основният камък на Паметника на свободата е положен на 26 август 1922 г. Паметникът е завършен през 1930 г. На 26 август 1934 г. паметникът на връх "Свети Никола" е тържествено открит от цар Борис III. Паметникът е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала.
Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – символ на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.
