Е динственият път за справедлив, балансиран и свободен в България потребителски пазар, е да имаме информиран потребител и лоялен търговец. А основните лостове да се случи това са в ръцете на КЗП. Предприел съм всички действия в защита на потребителите и обществото. Това се казва в становище до медиите на Председателя на Комисията за защита на потребителите Стоил Алипиев по повод изявлението на министър Богданов и поисканите оставки на членовете на КЗП.
Министър Богданов поиска оставките на цялото ръководство на КЗП
Ето и пълния текст на становището:
"Заварих Комисия за защита на потребителите като институция, която над 90% работеше реактивно - над 500 жалби не бяха започнали да се работят. За да може пазарът да бъде овладян и контролируем, е необходимо проактивните действия да бъдат водещи в контролната дейност, което започнах да правя. Анализ на жалбите през годините констатира парадокс- имахме над 75% сигнали за Нелоялни търговски практики /НТП/, т.е. потребителят е бил измамен, но в анализа на работата в предходните години, се констатира че НТП са присъствали едва в 2% от контролната дейност на институцията. Въпреки, че указанията на Европейската комисия са свързани основно с борба с НТП, които лесно завладяват пазара, потребителят попада много лесно в техните капани, съответно правейки сделка, без да бъде информиран, се създават предпоставки за пълно изкривяване на пазара. Стигаме до ситуация, в която цените на българския пазар, съпоставими с качество са много по-високи от тези на останалите европейски държави. И от няколко години, говорейки за това, че трябва да се направи нещо, за да могат да бъдат свалени цените до поносими нива, съответстващи на възможностите на потреблението, това би могло да стане единствено, когато пазарът е балансиран, а именно-информиран потребител и лоялен търговец. Докато последните няколко години нашия пазар показва, че колкото и да му се иска на потребителя да е информиран, той е облъчван с невярна информация (протеинови барчета предлагат информация към потребителя, която е в пъти различна от това което е на опаковката, съобщение на търговци за много ниски цени, а в същност, те са над средните в страната, съобщение от страна на търговци за определени качества на стока, която тя не притежава и т.н) и търговци, които са готови да запазят силното си пазарно присъствие, чрез нелоялните търговски практики, като се опитват да оказват различен натиск на различни нива в правоприлагащите контролни органи. Изправяйки се пред дилемата да продължа реактивната практика или не, съм създал организация, която изисква намеса в три пазарни процеса, които бяха в критичната си фаза. Първо НТП, които до такава степен са изкривили пазара, че за последните две години принуждават да се отворят дискусии за администриране на цени, което би довело до срив на пазарната икономика.
Второ една от най-силно уязвимите социални групи-хората с ниски доходи, имат проблеми при търговците с бързи кредити, в следствие от нарушеното законодателство. Трето по доклади на ЕК от 2019 е видно, че към страната са отправени указания, наказателна процедура за неравноправните клаузи в договори, които са завлдяли пазара. Това изкривяване се дължи изцяло на положението, в което се намира българският потребител. Договори на търговци с неравноправни клаузи и нелоялни практики. Това изкривяване е довело до изключително високи цени, което не отговаря на качеството и възможностите на българския пазар. Потребителят сам дава съгласие за нивата н цените, но това съгласие го дава в условия на измама. Нивата на цените са тези, на които стават сделките. Давам пример цена - Авокадо 6,99 лв. константна цена и Авокадо “най -ниска цена” 6,99лв. След намесата на Министъра на икономиката и индустрията, те си позволиха да сложат послание “най -изгодно". Това е фактически едно заблуждение, с която карат потребителя да дава съгласие да закупи определения продукт, тъй като той е на най -добра цена или на най -изгодна цена. Големите вериги пишат “най -изгодна цена”, но потребителят няма алтернатива и се съгласява на сделка, а след това тази цена се утвърждава в отношенията потребител -търговец и става пазарна. Това е предпоставка, отчитайки инфлационни индекси, излизайки на недостатъчно добре подготвени експерти в държавната администрация, чиито функции не са свързани директно със защита на потребителите, да се опитват да обясняват повишаването на цените с метеорологични условия, сезонност и други фактори, единствено, за да покажат лоялност към преките им ръководители, които са далече от тематичните проблеми.
Единственият път за справедлив, балансиран и свободен в България потребителски пазар, е да имаме информиран потребител и лоялен търговец. А основните лостове да се случи това са в ръцете на КЗП. КЗП следва да принуди търговеца да предоставя вярна информация, за да имаме информиран избор и тази вярност на информацията да бъде константна във времето. Да се преодолее големият проблем с това да се съобразяваме от къде идва капиталът при условия, че той уврежда пазара, заблуждавайки потреблението (говоря за пазар и капитал, определящ отношенията между потребител и търговец).
Към сегашния момент, аз не съм провел нито един професионален разговор с Министъра на Икономиката и индустрията, кой то определя националните политики в областта на защита на потребителите. Единствената ми среща беше преди ден, за да ми поиска оставката, базирайки се на оплаквания от търговци, за това че те са санкционирани за нарушаване на правата на потребителите и то, защото санкцията не е наложена еднократно при констатиране на нарушението, а многократно, с цел да принуди търговците да преустановят нарушението. Целта е не да е санкционирам търговеца, а да отстраня нарушението, с което мами потребителите. И това за първи път се прилага на нашия пазар като практика. Големите търговци, с висок пазарен дял, е съвсем нормално да бъдат първите, които трябва да отстранят нарушенията, с които мамят потребителя, защото при тях една измама, в рамките на един работен ден, ще се отрази на стотици, до хиляди потребители. От друга страна Министърът иска да санкционирам само кварталните бакалии, но там, ако има измама ще са измамени десетки потребители. С това не казвам, че малките трябва да заблуждават потребителя, но за да се отрегулира пазара, трябва да се започне от най -големите проблеми, от тези които с действията си заблуждават всеки един от нас, всеки ден и формират икономическото поведение на субектите, а оттам и изкривяването на пазара.
С присъединяването на България към ЕС, държавата поема, съгласно Договора за присъединяване, задължение за високо равнище на защита на потребителите. Искам да обърна внимание на всички, че търговски практики от търговците към потребителите са всяко действие, бездействие, поведение или представяне, търговски съобщения, включително реклама и маркетинг, извършвани от търговец. Също така трябва да отчетем и факта, че в нелоялните търговски практики попадат дейностите на търговеца, в следствие на търговска сделка, отнасящи се до всякакви стоки или услуги и в следствие на сключването на договор или по време на неговото изпълнение, като всяка погрешна информация, трябва да се квалифицира като заблуждаваща търговска практика, дори и ако предоставянето й е засегнало един единствен потребител. Също така трябва да отчетем, че и бездействието от страна на търговеца, е отново нелоялна търговска практика, при която, търговецът укрива съществена информация и това подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сключване на сделка, което в противен случай не би взел. Теории на поведенческата икономика сочат, че не само съдържанието на предоставената информация, но също така и начинът по кой то тя е предоставена, могат да окажат значително въздействие върху начина, по кой то потребителите се отнасят към нея. Тоест търговските практики могат да заблудят потребителите „по всякакъв начин, включително чрез цялостното представяне“, „дори ако представената информация е фактически точна“. Изхождайки от това и съгласно Насоки на Европейската комисия относно тълкуването и прилагането на Директивата относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар, е дадено императивно тълкувание на понятието „търговска практика“- действие, пряко свързано с производството, продажба или доставка на стока до потребители.
Като за същата са дадени указания за прилагането й, които са инструктивни за административни и съдебни органи. Същите насоки дават и ясно определение на това, кое е “съществена информация”, по безспорен начин смятам, че такава е съдържането на продукта и неговото вярно отразяване на опаковката. Именно воден от насоките на общността за прилагане на административно наказателни действия, съм предприел всички мои действия.
Министърът ми поиска оставката и ме предупреди, че ако не си я подам ще впрегне целия ресурс на Министерство за това. До момента съм нямал среща с него, на която да мога да развия своя концепция за развитие на институцията и да разбера негова такава за насоките на националните политики. На същата среща разбирам, че неговите виждания граничат с това, да не бъдат наказвани търговци-нарушители, защото има много оплаквания от тях. Същите търговци до момента не са правили среща с мен, аз съм ги канил лично и съм извършил превантивни действия, изразяващи се в уведомяването им писмено за причините за налагане на санкции. Учуден бях, че на първата ми среща Министъра има негативно отношение към санкционирането на нарушенията, въпреки, че по-горе казаното позволява на всички нас да стигнем до извода, че в годините, пропускайки санкционирането на нарушенията, пазарът се е изкривил много в посока – търговец, влияещ некоректно върху потреблението. След като не съм се запознал с вижданията за националните политики на Министъра съм продължил да прилагам Европейските насоки за прилагане на административните мерки, които съвпадат с вътрешните ми убеждения.
Смятам, че съм едно от добре подготвените експертно лица в държавата по темата потребителска защита. Идвам от частния сектор, където съм изградил неправителствена организация в потребителската защита, припозната на институционално ниво, както в България, така и в международни организации. Много ми е болно, че Министърът не пожела нито веднъж в своето управление да изслуша моята концепция за развитието на институцията, която е длъжна да държи в баланс на равнопоставеност потребителя, спрямо силния икономически търговец. Болно ми е, че когато санкционирам големи търговци – нарушители, аз съм упрекван за това. Докато у мен страхът е бил винаги в обратното - ако не санкционирам търговеца-нарушител, ще бъда укоряван, за бездействие. Имам свои виждания за развитие на потребителската защита, кой то иска - винаги може да ме изслуша, но за съжаление до сега не съм имал възможността Министърът да се запознае с моята концепция, която е базирана на върховенството на закона, с основна цел потребителят да бъде равнопоставен със силния икономически субект - търговеца. Именно поради гореизложеното отказвам да подам оставка, тъй като не намирам никакви обективни причини или лични мотиви за това", се казва в становището на председателя на КЗП Стоил Алипиев.
