К онституционния съд обяви решението си, че Истанбулската конвенция противоречи на българската Конституция.
Осем от 12-те конституционни съдии са на мнение, че Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие не съответства на българския основен закон. Това става ясно от съобщение на съда.
Решението на съдиите е подписано с четири особени мнения - на Румен Ненков, Георги Ангелов, Константин Пенчев и Филип Димитров.
Според конституционните съдии Конвенцията съдържа текст, който би наложил в Република България да се създадат процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, в разрез с Конституцията.
Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е първият всеобхватен международен договор, който има за цел да създаде стандарти, въз основа на които държавите да хармонизират вътрешното си законодателство в тази материя. Конвенцията изрично определя насилието срещу жените като нарушение на правата на човека и форма на дискриминация срещу жените. Тя включва конкретни разпоредби, които имат за цел насърчаване на равенството между половете и статуса на жените в обществото. От тези правно обвързващи задължения (чл. 4, чл. 6, чл. 12, чл. 14) се очаква да дадат нов тласък за постигането на равнопоставеност между жените и мъжете на национално равнище и да се укрепи обща цел за недискриминация срещу жените. Конвенцията разширява кръга на признаците за недопускане на дискриминация и предприема подход на основано на пола разбиране на насилието над жени и домашното насилие.
В същото време КС отбелязва и актове на Съвета на Европа, които показват връзката между политиката на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени, като форма на дискриминация срещу жените, основана на пола и защитата на някои права на „трансджендър“ лицата.
Конституционният съд е отбелязал, че декларираните цели на Конвенцията напълно съответстват на основните конституционни принципи на Република България,
тъй като в преамбюла на Конституцията се подчертава верността на българския народ към общочовешките ценности, сред които изрично са посочени хуманизмът, равенството, справедливостта и търпимостта. Също така Конституцията въвежда изрична конституционна забрана за каквато и да е дискриминация, основана на „пол“.
Конституционният съд обаче намира, че въпреки безспорните си положителни страни, Конвенцията е вътрешно противоречива и това противоречие създава двупластовост в нея. Така съдържанието на част от разпоредбите й излиза извън декларираните цели на Конвенцията и нейното наименование.
Един от мотивите на Конституционния съд е, че макар да не урежда конкретно правата на самите „трансджендър“ хора („transgender people“), Конвенцията е и първият международен договор, подписан от Република България, който изрично включва признака „идентичност, основана на пола“ в чл. 4, § 3 като основание за недопускане на дискриминация.
Конституционните съдии подчертават, че в израза „идентичност, основана на пола“ („gender identity“/„l’identité de genre“) става дума не за „пол“ като биологична категория, а за „пол“ („gender“), като Конвенцита разделя биологичното и социалното измерение на пола и излиза извън рамките на възгледа за половата бинарност на човешкия вид.
Особени мнения
Решението на съдиите е подписано с четири особени мнения - на Румен Ненков, Георги Ангелов, Константин Пенчев и Филип Димитров.
Съдиите Румен Ненков и Георги Ангелов казват в своето особено мнение, че "решението на Конституционния съд представлява "услуга" за политиците от всички цветове - предотвратява възможен конфликт в управляващата коалиция и съвпада с позицията на по-голямата част от парламентарната и извънпарламентарната опозиция. Съответно е и на обществената нагласа в момента".
По думите им обаче, времето ще е съдник дали взетото решение въплъщава онази безпристрастност, гражданска смелост и доблест, които са присъщи на независимото правосъдие.
Ненков и Ангелов коментират, че само може да се предполага какви са истинските причини за отказа да се наредим до мнозинството цивилизовани и демократични европейски държави в търсенето на лек срещу насилието.
Бившият Омбудсман и настоящ съдия в КС Константин Пенчев в своето особено мнение коментира, че съществуващата негативна емоционална нагласа в обществото към Конвенцията би следвало да бъде отчетена при вземане на политическото решение дали този международен договор да бъде ратифициран.
Пенчев посочва обаче, че общественото мнение не може да влияе върху правната преценка за съответствието на Конвенцията с Конституцията.
Според конституционния съдия Филип Димитров, не съществува никакво основание - поради страх от това, че някое правителство няма да си свърши работата или че някои родители се считат неспособни да възпитават децата си - да се обявява за противоконституционна международна конвенция, която не противоречи на никакъв текст или принцип на българската Конституция.
По думите му все пак "бурната социална реакция на българското общество, макар и подстрекавана от неверни тълкувания и внушаване на фалшиви страхове, очевидно отразява някои реални опасения, свързани с възможността ратификацията на Конвенцията да открие пътя за екстравагантни неправителствени организации към насаждане по "законен" начин сред децата на "свръхосвободени" идеи (като самоназоваващата се така "джендър идеология" - "gender ideology")".
През месец март
Конституционният съд (КС) единодушно реши да образува дело за разглеждане по същество дали Истанбулската конвенция съответства на Основния закон в България.
От ГЕРБ поискаха от Конституциония съд тълкувателно решение на Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.
Делото е образувано по инициатива на 75 народни представители от 44-то Народното събрание.
Конституционният съд приe искането на ГЕРБ за разглеждане на Истанбулската конвенция
Плевнелиев: Истанбулската конвенция е за равенство, а не за измислен трети пол
Президентът: Не трябва да ратифицираме Истанбулската конвенция
ЕП поиска всички държави-членки да ратифицират Истанбулската конвенция
БСП е официално против Истанбулската конвенция
Каракачанов предложи референдум за гей браковете
Какво мислят българите за „джендър“ и домашното насилие
Призна ли правителството на Борисов третия пол
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още интересни новини последвайте страницата ни в Instagram
