"През септември 1885 г., само на седмата година от свободата си, народът ни зачеркна несправедливите граници, натрапени от Великите сили и обяви Съединението на Княжество България и Източна Румелия". Това каза президентът Румен Радев в тържественото си слово по повод 137-та годишнина от Съединението на Република България, предаде БТА.
Държавният глава участва в тържествената проверка-заря и прие почетния строй.
"Този дързък, но премислен акт на нашите предци е пример за историческа отговорност и творчество, защото дейците на Съединението творяха история", добави Радев.
"Съединението е важен етап, но истинският ключ към успеха
винаги е бил и ще бъде в единението", добави държавният глава. По думите му саможертвата и смиреното служение на Отечеството са родили, съградили и отстояли България.
"Политическите бесове и егоизми: лични, класови, партийни, ерозират устоите на нацията,
защото етиката е в основата на успеха и провала на всяко общество", отбеляза Радев. Той посочи, че днес в Европа отново бушува война и се надигат старите демони на шовинизма и ксенофобията. Скъпите ресурси, миграцията, климатичните промени са другите стихии, които вече изпитваме на гърба си, отбеляза президентът и допълни, че само на километри от Пловдив бедстват хиляди сънародници, загубили домовете и поминъка си в наводнението. В изпитанията ще оцелеят онези държави и народи, които осъзнаят общата си съдба и надмогнат лутанията и заблудите на егоизма, каза още Радев.
"Навръх Съединението нека си спомним, че само единни сме оцелявали и единни сме побеждавали,
че силата ни като народ зависи от всеки един от нас", призова държавният глава. Той посочи, че всеки българин трябва да усеща зад гърба си силата на държавата и подкрепата на всички останали.
"Добре дошли на Празника на нашия град Пловдив в деня на 137-ата годишнина от най-светлото събитие в новата българска история –
Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година". С тези думи кметът на Пловдив Здравко Димитров започна словото си, посветено на празника.
Градоначалникът припомни моменти от историческите събития през 1885 година,
като подчерта, че омразната присъда на Берлинския договор, която изкуствено разкъсва целокупния български народ чрез насилствени граници, е осъдена от разума и историята още в самото начало. Ние, пловдивчани, се гордеем, че идеята да се противостои на Берлинския договор се заражда най-напред в Пловдив, каза кметът. Той изтъкна, че в града бие най-силно националният пулс още от времето на църковните борби и "тук е неизлечим споменът за турските зверства по време на Априлското въстание".
Още в първите години след Освобождението българите показват, че не вярват безрезервно на своите политически партии,
посочи Димитров. Затова, по думите му, в годините на изпитание народът намира друго средство, за да защити своя дом и възможностите за напредък – националното обединение. Актът на Съединението е едно безразсъдство, дръзка проява на един народ, който дори за миг не се замисля, че нарушава диктата на Великите сили, отбеляза кметът на Пловдив. Той припомни, че в Европа още през следващите дни наричат събитията Пловдивската революция, защото най-безспорната черта на революцията е пряката намеса на народа в историческите събития.
"И само за три месеца през есента на 1885 г. в Европа се изгражда новият положителен образ за българите
и тяхната възстановена държава. И Бог е на страната на святото дело на българите", завърши словото си Димитров.
Венци и цветя пред паметника на Съединението бяха поднесени от вицепрезидента Илияна Йотова,
президента на България (1997-2002) Петър Стоянов, главния прокурор Иван Гешев, министри, евродепутати, представители на държавната и местната власт, на политически партии, на дипломатически мисии у нас, обществени организации.
Къде княз Батенберг научава новината за Съединението
Единствена в четата: жената, която уши знамето на Съединението
Човекът, който обедини Княжество България и Източна Румелия в картина
