Т ринайсет на сто от българите страдат от хронично бъбречно заболяване (ХБЗ), каза проф. Емил Паскалев, председател на Българското дружество по нефрология по време на дискусия „Хроничното бъбречно заболяване – неподозирано предизвикателство пред здравната система на Република България“. Дискусията е в рамките на заседанието на парламентарната комисия по здравеопазване, предаде БТА.
По думите му повече от 840 млн. души в света страдат от ХБЗ,
което е около 80 на сто повече от броя на хората с диабет и около десет пъти повече от броя на хората с рак. През 2019 г. ХБЗ е десетата водеща причина за смърт в световен мащаб, но се очаква до 2040 г. да стане петата причина, посочи лекарят.
България е на едно от първите места в Европа по честота на заболяването,
поради което е необходимо да се вземат спешни мерки за ранно диагностициране на пациентите и навременно лечение. По думите на проф. Паскалев е нужно създаването на Национална скринингова програма.
ХБЗ има прогресивно развитие и води до бъбречна недостатъчност,
която се лекува с диализа или с трансплантация, припомни проф. Паскалев. По думите му като причини за ХБЗ сред българските пациенти са диабет, хипертония или бъбречни заболявания.
Директорът на Националната пациентска организация Станимир Хасърджиев посочи, че чрез новите технологии има възможност да бъде осведомяван личният лекар, ако има промени в показателите на пациента. Целево при рисковите групи да се проведе изследване с цел добре организирана скринингова програма, която да не бъде кампанийна, предложи той.
Следва да се разработи стратегия за ранно откриване на бъбречните заболявания,
а с нормативни промени сме заложили повече изследвания, каза заместник-министърът на здравеопазването Петър Грибнев.
Христина Николова, представител на пациентска организация, каза, че бъбречното ѝ заболяване е било открито късно, като диагностиката е отнела близо три години. По думите ѝ нефролозите по места пренебрегват оплакванията на пациентите и не се правят навреме достатъчно и правилни изследвания.
Подготвяме промени в Закона за трансплантациите, каза депутатът проф. Георги Михайлов
("БСП за България"). По думите му проблемите на пациентите започват след трансплантацията. Ще искаме узаконяване на реалното финансиране на такива сериозно болни хора, добави той. Голям проблем за България е ходенето на български пациенти за трансплантации в Пакистан, Индия или Турция, посочи още проф. Михайлов.
Чрез електронното здравно досие ще се подсказва на пациента,
в зависимост от възрастта му или от придружаващи заболявания, какви допълнителни изследвания може да си направи, каза председателят на комисията по здравеопазване доц. Антон Тонев ("Продължаваме Промяната"). По думите му трябва да има добър мениджмънт на ХБЗ, за да не се стигне до трансплантация.
Нефролог: Преболедувалите COVID-19 да си направят изследване на урината
