П реболедувалите COVID-19 да си направят изследване на урината, съветва нефрологът проф. Боряна Делийска от Клиниката по нефрология към болница "Царица Йоанна – ИСУЛ" в интервю за БТА.
"Практиката още от самото начало на пандемията показа, че освен белия дроб, коронавирусната инфекция атакува и бъбрека.
Установи се, че на много от лежащо болните пациенти, заразени с коронавирусната инфекция, бързо се влошава бъбречната функция до степен, в която имат нужда от диализа или от лечение с изкуствен бъбрек. COVID-19 може да атакува бъбрека - вирусът се свързва с определени рецептори, които са в голямо количество в белия дроб, но такива има и в бъбрека", обясни проф. Делийска.
По думите ѝ при изследване на урината трябва да се обърне внимание на резултатите на всички показатели,
особено за наличие на белтък, на еритроцити или на седимента.
Лекарят съветва всички преболедували, да изследват урината, а не само страдащите от бъбречно заболяване. Изследването на урина се препоръчва, независимо дали COVID инфекцията е преминала леко или тежко.
"Бъбрекът може да се увреди от няколко фактора, които го атакуват по различни механизми.
Дори и без COVID-19, но от друга тежка инфекция, бъбрекът може да реагира. При заразяване с COVID-19 у пациента се получава септично състояние, тежка инфекция, цитокинова буря, обезводняване заради температура, спадане на кръвното налягане, повишена склонност към образуване на тромби, които могат да се образуват в големите кръвоносни съдове, но може да се появят и в микросъдовете, разположени в бъбрека. Освен това, част от лекарствата за лечение на коронавирусната инфекция са относително неблагоприятни за бъбречната функция. Всички тези фактори атакуват бъбрека, а от друга страна, самият вирус директно уврежда бъбречните клетки", каза нефрологът.
"В публикации, които са от началото на пандемията, се посочваше, че може при болни,
които не са имали предходно бъбречно заболяване, да се появят белтък, кръв или еритроцити в урината, но се оказа, че голяма част от болните развиват имунни увреждания на бъбрека. Както ХИВ нанася поражения на бъбреците, така и коронавирусът поразява тези органи. На нефролозите стана ясно, че се появява COVID асоциирана нефропатия. Това бъбречно увреждане се характеризира с бързо намаляване на бъбречната функция", поясни проф. Делийска.
"При хора, които преди да се заразят с коронавируса, са имали някакво хронично бъбречно заболяване,
много по-често се получава остро нарушение на бъбречната функция вследствие на коронавируса. Тези пациенти много по-бавно се възстановяват по отношение на бъбречната функция. Има и едно изследване, което показва, че сред болните с хронично бъбречно заболяване, прекарали COVID-19, по-бавно се възстановяват и сърдечно-съдовата дейност, белодробната система, мускулите, дори когнитивната функция. Пациенти, които не са имали предходно бъбречно заболяване, но са преболедували същата по тежест COVID инфекция, по-бързо се възстановяват", каза още тя.
"Дори и леко да е преминала COVID инфекцията, бъбрекът може да е увреден.
Много болни в света, а и в България въобще не знаят, че имат бъбречно заболяване, защото то сред голяма част от хората не се проявява с никакви симптоми и оплаквания. Имащите високо кръвно налягане дори не предполагат, че високите му стойности са вследствие на бъбречно увреждане. Не можем да кажем колко от пациентите, лекували се вкъщи от лека COVID инфекция, са имали предходно бъбречно заболяване и до каква степен лекият COVID-19 е довлошил състоянието им", заяви нефрологът.
"Относно COVID асоциираната инфекция в много списания се посочва,
че е задължително в общата рехабилитационна схема на пациента да се обърне внимание не само на това дали е възстановено дишането, сърдечно-съдовата система и белите дробове. Кардиолозите алармират, че сърцето може да се увреди от COVID-19, независимо от тежестта на инфекцията. Ние, нефролозите, алармираме, че бъбрекът може да се увреди от COVID инфекцията, независимо как е протекла тя. По литературни данни при 30 на сто от болните, които са били с някакво предходно бъбречно увреждане, се развива остро, бързо влошаване на бъбречната функция до степен на нужда от диализно лечение. При част от тях след време се възстановява бъбречната функция или поне нямат нужда от диализа. При друга част обаче трудно се възстановява бъбречната функция, защото коронавирусът дава много тежки некротични промени в структурните единици на клетките на бъбрека. Острото бъбречно увреждане, което е характерно за COVID асоциираната инфекция, води до некротични промени в бъбречните клетки, до бързо влошаване на бъбречната функция и при някои пациенти се налага диализно лечение", обясни тя.
"Връзката между бъбречната болест и коронавирусната инфекция е двупосочна.
Бъбречното заболяване спомага COVID-19 да протече по-тежко, а от друга страна наличието на COVID инфекция може да влоши бъбречното заболяване", допълни проф. Делийска.
Тя допълни, че пациентите, страдащи от хипертония или диабет, са доста по-склонни от усложнения след преболедуване на COVID инфекцията. Ако късно е диагностицирано бъбречното заболяване, много трудно може да се помогне максимално на пациентите.
Голяма част от нефрологично болните са млади хора или на средна възраст, именно заради липсата на оплаквания, каза още лекарят. По думите на проф. Делийска бъбречното заболяване е много коварно и тихо руши функцията на бъбреците.
В отговор на въпрос дали болните бъбреци провокират хипертония или хипертонията води до бъбречно заболяване,
проф. Делийска каза, че бъбрекът е жертва и причина. "Принципно, при болен бъбрек често се среща поява на хипертония. Почти при всички бъбречни заболявания хипертонията се появява в хода на бъбречното увреждане. От друга страна, сама по себе си небъбречната хипертония уврежда в даден момент бъбрека. Кардиолозите вече, когато имат пациент с високо кръвно налягане, го пращат и на преглед при нефролог. Човешкият организъм трябва да се разглежда като едно цяло", припомни проф. Делийска.
