Д епутатите приеха на извънредно заседание на второ четене промени в Закона за държавния служител, за да се гарантира усвояването на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавния служител бе внесен от Министерски съвет (МС) на 22 юли и приет на първо четене на 29 юли.
Председателят на парламента Михаела Доцова мотивира решението си за свикването на извънредно заседание с аргумента, че „Законът за държавния служител трябва да бъде приет в срок", отбелязвайки, че „крайните срокове, които изтичат към 31 август, обхващат не само приемането на законовите промени, но и подготовката на съответния подзаконов нормативен акт, както и неговото обнародване в „Държавен вестник"
Извънредното заседание, което започна в 14:00 ч., беше открито с изпълнение на химните на Република България и на Европейския съюз.
Първа точка в дневния ред е второто четене на промените в Закона за държавния служител, свързани с ангажиментите на България по Плана за възстановяване и устойчивост.
Сред приетите промени е въвеждането на тестове за почтеност в държавната администрация. Законит трябва да влезе в сила окончателно до края на месеца, за да може страната ни да изпълни поетите ангажименти по Плана за възстановяване и устойчивост.
От конституирането на настоящия парламент на 30 април до 31 юли депутатите са приели нов антикорупционен закон и промени в още пет закона, свързани с изпълнението на ангажиментите по ПВУ.
Правната комисия прие тест за почтеност за държавните служители на рискови постове
Мерките засягат служители, заети с провеждането на обществени поръчки, управлението на публични средства, както и управлението на държавна или общинска собственост.
Председателят на ресорната парламентарна комисия Янка Тянкова представи доклада в пленарна зала.
С промените се предвижда длъжностите в държавната администрация с висок корупционен риск да се заемат след успешно преминаване на тест за почтеност, като успешно издържаният тест ще бъде валиден 3 години и в този период кандидатът ще може да участва в други процедури за заемане на длъжности с висок корупционен риск без да преминава нов тест, а при неуспешен резултат лицето няма да има право да кандидатства за подобна длъжност в продължение на 1 година от датата на съобщаване на резултата.
По време на дебата Олга Борисова от „Прогресивна България" каза от парламентарната трибуна, че превенцията на корупцията е централен елемент от модернизацията на държавния апарат. По думите ѝ предложеният механизъм не е субективен филтър, а превантивен инструмент за интегритет.
Според Рая Назарян от ГЕРБ-СДС законопроектът е важна реформа по ПВУ, изискване и по препоръките в процедурата по присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), ангажимент и по европейски директиви. „Но по-важното е, че се въвежда антикорупционна мярка, която цели повишаването на доверието в институциите чрез въвеждане на гаранции относно почтеността на служителите в държавната администрация", добави тя и посочи, че за първи път се въвежда в националното законодателство прилагането на тестове за почтеност за заемане на длъжности, които са определени като такива с висок корупционен риск, като законът правилно и изчерпателно ги изброява.
След това, обаче, Назарян отбеляза, че в редица текстове започва изброяването на изключения от правилото и се поставя под въпрос именно ефективността, прилагането и провеждането на целта на този закон и на тази реформа.
„Упълномощени служители, преназначени служители, служители по заместване, служителите, които заемат вече длъжности с корупционен риск към дата на влизане на закона, както и всички служители, които участват в процедури за заемане на длъжности с висок корупционен риск преди и след влизане в сила на закона, са освободени от полагането на тест за почтеност", обърна внимание тя и посочи, че в закона не е предвидена нито една хипотеза докога ще важат тези изключения и не е предвиден нито един момент дали някога ще преминат тези тестове за интегритет, които със закона се въвеждат като абсолютно задължителни за заемането на тези специфични позиции в държавната администрация.
Председателят на ПГ на „Демократична България" (ДБ) Надежда Йорданова заяви, че ще подкрепят предложенията в параграф 5 и параграф 8, с които съответно се подобрява режимът за стажуване в държавната администрация и се въвежда дългоочакваната възможност държавните служители в определени случаи до 2 дни от работната седмица да могат да работят дистанционно, тъй като това са добри решения, които ще повишат атрактивността на държавната служба и ще позволят на младите хора по-лесно да служат на обществото.
Правителството взема мерки срещу корупцията в държавата
„В българското общество имаме проблем с корупционните практики и това не е само усещане на думи – както често спорим с колегите от ГЕРБ, това е сериозен проблем, така че въвеждането на превенция, на допълнителни гаранции за това, че хората, които вземат решения за разходването на милиони от парите на данъкоплатците, вземат дългосрочни решения, които са структуроопределящи за цялото българско общество, трябва да бъдат приети, защото го дължим на българското общество", каза тя и съобщи, че ДБ ще подкрепят теста за почтеност и кръга на лицата, които са определени като длъжности с висок корупционен риск.
Велислав Величков от „Продължаваме промяната“ (ПП) е очаквал „да има стойностни предложения по същество за промяна в приетия на първо четене законопроект“. „Проблемните текстове въобще не са третирани и това е моето голямо притеснение“, каза той и обърна внимание, че никой в зала не знае какво ще представлява този тест за почтеност, но днес ще приемат промените на второ четене и промените ще влязат в сила до 31 август.
Депутатът постави и въпросите: „Ще изпълним указания по ПВУ, ама ще изпълним ли върховенството на правото, ще изпълним ли правната предвидимост, ще получим ли правна стабилност по този начин? Няма. Каква е границата между тест за почтеност и психологическо изследване? Какво, всъщност, представлява отрицателният резултат? А как се формира положителният резултат от теста? Как се определя прагът за успешно преминаване? Какъв е допустимият процент на грешка?“
Величков добави още, че отрицателният резултат води до много тежки последици за кандидатите.
„Този закон се приема, за да се взимат едни 200 – 300 млн. евро от Европейската комисия (ЕК) по ПВУ“, смята Тома Биков от ГЕРБ-СДС и отправи обвинения към управляващото мнозинство, че приема „формално“ промените в закона.
Той е категоричен, че никаква борба с корупцията не се води по този начин. „Огромната част от администрацията няма да подлежи на този тест и евентуално някой друг ще подложи, ама той пък, ако не го издържи, тогава шефовете му ще решат дали да го оставят. Това какво е – от пусто в празно. Аз няма да подкрепя нито един текст от този закон, защото той е смешен“, каза Биков.
Колегата му от ГЕРБ Георг Георгиев също отбеляза, че е нелепо тест да се попълни и някой на база на това да прецени кой е надежден и кой не.