П арламентът прие окончателно на второ четене промените в Изборния кодекс.
Сред основните акценти в него са изцяло машинен вот, хартиените бюлетини остават единствено в секции с под 300 избиратели.
Няма да има изборен район "Чужбина", многомандатните райони стават 31, вместо досегашните 32.
Премахнато беше и ограничението за до 20 секции извън дипломатическите и консулските представителства в държавите, които не са в Европейския съюз.
Единодушно бе решено машините за гласуване да се оборудват с функционалности, които осигуряват на избирателите със зрителни увреждания възможност да упражнят правото си на глас.
Отмяната на ограничението за броя секции извън ЕС мина на второ четене в пленарна зала със 151 гласа „за", 36 „против" и един „въздържал се".
Със „за" гласуваха 116 народни представители от „Прогресивна България", 18 от „Движение за права и свободи" (ДПС), 13 от „Демократична България" (ДБ) и 4 от „Продължаваме промяната" (ПП).
На първо четене: Парламентът прие промените в Изборния кодекс
„Против" се обявиха 28 депутати от ГЕРБ-СДС и 8 от „Възраждане". Един депутат от ДБ гласува „въздържал се".
В пленарната зала бе прието декларациите на избирателите в редица случаи да се попълват и подписват пред членовете на секционната избирателна комисия (СИК), а не предварително.
Променя се и начинът на вземане на решения в Централната избирателна комисия (ЦИК). Решенията вече ще се приемат с гласовете на повече от половината от членовете на ЦИК, а не с 2/3.
Създава се и Обучително звено към ЦИК, което да обучава, изготвя разяснителни материали и поддържа публичен регистър на обучените лица. Депутатите уредиха и правомощията на председателя на ЦИК.
Разискванията по общия законопроект за промени в ИК продължиха три часа.
Стою Стоев от ПП защити в зала предложението си, което беше отхвърлено в комисия, прагът за секциите без машинно гласуване да бъде до 100 избиратели, вместо до 300.
„Проведохме доста задълбочен дебат на правна комисия, обединихме се, че това е правилна стъпка, но проблемите, които се изтъкнаха, е, че няма ясно предвидени средства за закупуване на тези машини, необходими за това. По мое изчисление, за да покрием абсолютно всички секции, дори без ограничението от 100 секции – в абсолютно всяка една секция да има машина, са необходими приблизително около 2000 машини да се закупят или наемат допълнително. Между 3000 и 3500 евро е всяка една машина за закупуване, за наемане нямам представа в момента", каза депутатът и посочи, че за да се обезпечи всяка една секция с това да се гласува машинно, ще са необходими около 7 млн. евро. Той заяви, че не намира основание защо да не могат и за президентските избори да се осигурят тези машини.
Председателят на правна комисия Янка Тянкова обясни, че „Прогресивна България" не само има желание, но е и готова да подкрепи неговата идея за упражняване на машинен вот във всички секции, стига да има гаранция, че за този кратък срок тези избори в тези секции могат да бъдат обезпечени с нужните машини.
„Проблемът не е само финансов, а и правен, защото обществената поръчка може да стартира едва след влизане в сила на измененията в ИК. Въпросният производител на машините – търговското дружество „Старматик", не е предоставило информация, а и не му е искано такава, може ли да изработи тези машини и да ги предостави в тези кратки срокове до президентските избори. Това ни увери председателят на ЦИК, че е най-големият проблем, и за да не провалим изборния процес, е добре да се въздържим от такива изменения на този етап", каза тя и съобщи, че по данни от ЦИК към момента годните машини за участие, които да се ползват в изборите, са 9600. По думите ѝ останалите не са профилактирани.
„Има 1500 констатирани дефектни машини, за които не се знае какви са им дефектите и дали могат да бъдат поправени в тези срокове, а останалите не са профилактирани", допълни Тянкова.
Намаляват избирателните секции в чужбина на 20
Иван Янев от „Прогресивна България" обяви, че днес е исторически ден, тъй като депутатите са напът да приемат промяна, която да гарантира за първи път в историята на републиката тайната на вота за хората със зрителни увреждания и тези с нулево зрение.
Председателят на ПГ на ДБ Надежда Йорданова поздрави Янев. „Благодаря на мнозинството, че намерихме търпение да се обединим около добри работещи решения как да се въведе това ново разрешение за повече възможности на българските граждани, независимо от някои физически дефицити, да упражнят правото си на глас", каза тя и добави, че много внимателно от опозицията ще следят срока, който е определен, за да се приложи.
Според нея залата ще направи много добре решение с подкрепата на тези текстове.
Елисавета Белобрадова пък заяви, че от ДБ не могат да подкрепят отпадането на район „Чужбина". „Единственото, което прави възможно въвеждането на район „Чужбина", е даването на възможност на нашите сънародници зад граници да гласуват за листи на различни партии и коалиции с конкретни хора", поясни тя.
Айтен Сабри напомни, че ДПС внесе пакет от 35 предложения между първо и второ четене за промени в ИК, насочени към повишаване на надеждност, прозрачност и проверимост на изборния процес, като сред тях е и предложението действащите устройства за машинно гласуване да бъдат заменени с оптични скенери за отчитане на вота с хартиени бюлетини и гласове.
Янка Тянкова ѝ отговори, че това е несериозно като предложение, защото изисква цялостна ревизия на ИК. „Тези близо 40 текста, които са внесени, не са достатъчни да се регламентира този способ. Внедряването на един нов способ за гласуване изисква едно широко обществено обсъждане", отбеляза тя и уточни, че включително и заради финансово състояние на страната такива устройства не могат да бъдат закупени на този етап.
Цвета Караянчева съобщи, че от ГЕРБ-СДС ще подкрепят предложението на Янев за облекчаване гласуването на незрящите хора и ще подкрепят отпадането на одитирането на машините от МВР. „Няма да подкрепим изцяло машинно гласуване, защото винаги сме били за смесено гласуване – с хартия и с машини, тъй като премахвайки хартията, вие отнемате възможността на една голяма част от българските граждани да гласуват с хартия, тези, които винаги са гласували", каза тя.
Божидар Божанов се обърна към Караянчева с думите, че с хартиени бюлетини на последните местни избори има 550 хиляди недействителни бюлетини.
„Това променя баланси в общински съвети, в мнозинства, променя съществено крайния резултат. Може би затова бяха саботирани машините на последните местни избори", заяви той. Божанов бе категоричен, че българските граждани са умни и се справят с тези технологии.
„Благодарение на това, че „Възраждане" успя да прокара едно предложение да може с телефон да се предава и да се снима изборният процес в секциите, всички български граждани видяха какво могат вашите хора в изборните секции с хартиените бюлетини – едни големи измами, фалшифициране на протоколи, фалшифициране на бюлетини, едно драскане по тях. Създаването на недействителни бюлетини е много често, благодарение на членове на секционни комисии, свързани с ГЕРБ и ДПС и предложени от тях", каза и Георги Георгиев от „Възраждане" по повод думите на Караянчева и допълни: „От вас трябва да пазим вота, не от някой друг."
Велислав Величков от ПП постави въпроса за равнопоставеността на българските граждани. „Тук става въпрос за българските граждани, които гласуват в секционни избирателни комисии (СИК) до 300 души. На практика те са гласували винаги на хартия и остават отново на хартия. Тези от тях, които искат да гласуват на машина, никога не са имали тази възможност", каза той и съобщи, че секциите от 100 до 300 души в страната са 1438 от 12358, но в тях гласуват значителен брой граждани – над 200 хил. души. С 1200 – 1300 машини, които могат да бъдат взети под наем, ще бъде обезпечено равното право на гражданите в секции до 300 души да гласуват също с машини, смята Величков и посочи, че това са секциите, в които има най-висок брой невалидни бюлетини, в които стават най-големите манипулации и фалшификации.
„Българите в чужбина не са чужденци. Те са български граждани, живеещи в различни страни. Тези хора е добре да си знаят народните представители, кои са те. Всички могат, но те не могат да гласуват преференциално – ето къде се съдържа неравнопоставеност на българските граждани. Ще бъде много интересно, ако някой сезира Конституционния съд (КС) има или няма дискриминация по местоживеене, когато те не могат да упражнят правото си на вот преференциално на парламентарни избори", каза още той и призова да не се заличава МИР „Чужбина".
Георг Георгиев от ГЕРБ-СДС отбеляза, че когато се произвеждат избори на гражданите трябва да се гарантира максимално широка достъпност. По думите му изборите трябва да могат да бъдат лесни за упражняване от всеки един гражданин, независимо от това може или не може да борави с техника, иска или не иска да борави с нея, защото ѝ се доверява, или не ѝ се доверява. „Трябва да предоставим широко избирателно право в консенсусен модел демокрация, която претендира да представлява широки обществени кръгове, много прослойки и много интереси", подчерта той, като посочи, че това е и причината, поради която в България трудно се излъчват еднопартийни правителства и обикновено те са коалиционни, именно за да могат по-голям кръг от обществени интереси да намират своето изражение в процеса на взимане на решение. Георгиев обвини управляващите, че в момента със силата на мнозинството правят „диктат на мнозинството над малцинството".
Дадохте ли право на избор на хората да гласуват с машина или се гласуваше само с хартия, когато управлявахте, попита Иван Вачев. Той заяви, че не позволява на Георгиев да обвинява „Прогресивна България" в диктат. Депутатът от ГЕРБ пък поясни, че „диктат на мнозинството над малцинството" е политологичен термин и не претендира за буквалност, както го е възприел Вачев.
Тома Биков от ГЕРБ-СДС отбеляза, че през последните 5 – 6 години темата за машинното гласуване от технологична се е превърнала в идеологически въпрос. „Всички партии, които влизаха в парламента, бяха длъжни да се самоопределят идеологически от коя страна са – от машините или от хартията, и по това се съдеше", каза той.
Според него фактът, че всички избори даваха коренно различни резултати, а последните парламентарни избори дадоха резултат, в който определиха една политическа сила да има пълно мнозинство в парламента, говори за известна демократичност на този процес и може би трябва да се усъмним малко в тезата, че изборите в България не са демократични, че те са нагласени, че те постоянно се фалшифицират, че не се чува волята на българския народ. Биков изтъкна, че през последните 5 – 6 години печелеха всякакви партии.
По думите му прокарването на тезата за фалшифициране на изборите е в ущърб на демократичния процес. „Факт е, че доверието в изборния процес падна и то драстично. От една страна, хората, които са за машините идеологически, не вярват по никакъв начин на бюлетините и смятат, че те са фалшифицирани, а от другата страна със същите основания хората, които не вярват в машините, смятат, че машините са нагласени, че се пипат и бяха дадени различни поводи за това", подчерта той.
Биков обърна внимание, че обикновено за някои партии честните избори са тези, които са спечелени от тях, а нечестните са всички останали. „Докато не придобием култура еднакво да можем и да губим, и да печелим, и да не изпадаме в истерия нито при загуба, нито при победа, ние няма да спрем този упадък на партийната система в България", смята той.
Депутатът от ГЕРБ-СДС се обърна към народните представители с думите: „Хората, които са най-големи радетели за гласуването извън ЕС, аз се надявам те на свои разноски да поемат и те малко ангажимент по тази тема, а не само да натиснем бутончето тук и след 3 дни да сме забравили изобщо какво сме говорили."
Добави ни в предпочитани източници в Google
