М инистерството на правосъдието (МП) публикува за обществено обсъждане пакет от законодателни промени, целящ ефективен и работещ механизъм за разследване на главния прокурор.
С него се въвежда и задължителен съдебен контрол и върху прекратяването или спирането на наказателните производства за редица корупционни престъпления, извършени от лица на висши публични позиции.
Промените са продиктувани от спешната необходимост за предприемане на действия за изпълнение на предвиденото в Националния план за възстановяване и устойчивост в Стълб ,,Справедлива България“, Компонент ,,Бизнес среда“, буква „г“ Реформи и инвестиции, Реформа 2: ,,Противодействие на корупцията“, където са предвидени изменения в правната рамка, свързани с гарантиране на ефективността на наказателния процес. Проектът е консултиран с ЕК, като отговарящ на изискванията на Националния план за възстановяване и устойчивост.
Гласуваха механизъм за разследване на главния прокурор
Целта на предлаганите изменения е въвеждане на ефективен институционален контрол върху действия на ad hoc прокурора, който разследва главния прокурор или неговите заместници, какъвто до момента на практика липсва.
Законопроектът не създава нов механизъм, а прави вече съществуващия приложим, като отстранява законодателни празноти и въвежда реални гаранции за контрол.
В мотивите изрично се посочва, че е налице „нетърпимо положение на празнота в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)“, включително поради препращане към несъществуваща разпоредба, което на практика блокира функционирането на механизма.
С изменения в Закона за съдебната власт се предвижда контролът да се осъществява от съдия от наказателната колегия на Върховния касационен съд (контролиращ прокурор), който се определя на случаен принцип от списък, одобрен от Общото събрание на наказателната колегия. Списъкът следва да включва съдии с най-висок ранг и опит в наказателното правораздаване.
Прокуратурата: Не е необходима фигурата на разследващ главния прокурор
Правомощията на контролиращия прокурор включват преглед върху действията и актовете на разследващия прокурор, издаване на задължителни указания, осъществяване на преценка за законосъобразност и обоснованост на процесуалните действия, евентуално възобновяване на производството при наличие на нови обстоятелства.
Контролиращият прокурор ще се определя още при образуване на производството, като по този начин не се допуска период, в който действията на разследващия прокурор да остават без надзор.
Предвиден е и задължителен съдебен контрол върху постановленията за прекратяване на наказателно производство за престъпление, извършено от главния прокурор.
Задължителен съдебен контрол се въвежда и върху прекратяването или спирането на наказателните производства за редица корупционни престъпления, извършени от лица на висши публични позиции.
Новата уредба предлага задължително да бъде сезиран съдът, като контролът ще обхваща както законосъобразността, така и обосноваността. Отпада зависимостта от подаване на жалба от заинтересовано лице, което да инициира съдебен контрол.
В мотивите е подчертано, че в сега действащото законодателство при липса на заинтересовано лице, което да инициира съдебен контрол върху постановления на прокурора, на практика се стига до възпрепятстване по-нататъшното развитие на процеса.
Министерството на правосъдието внесе за обществено обсъждане и проект на нов Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, а целта е създаване на нов ефективен орган за противодействие на корупцията, чиято независимост е нормативно гарантирана в защита на обществения интерес, съобщиха от пресцентъра на ведомството.
Проектът предвижда създаване на петчленна комисия за противодействие на корупцията, като един от членовете ѝ ще бъде избиран от Народното събрание, един ще бъде назначаван от президента на републиката, по един ще избират общите събрания на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, а един ще бъде избиран от Висшия адвокатски съвет. Мандатът на комисията ще бъде пет години, без право на преизбиране, а председателят ѝ ще се сменя всяка година на ротационен принцип, чрез жребий. На всеки шест месеца комисията ще се отчита пред Народното събрание, ще внася и годишен доклад за дейността си.
Законът определя 52 категории лица, заемащи публични длъжности, които подадат в неговия обхват. Сред тях са президентът и вицепрезидентът, депутатите, членовете на Министерския съвет, конституционните съдии, заемащите ръководни длъжности в съдебната власт, членовете на Европейския парламент от Република България, българските еврокомисари и др.
Работата на комисията ще бъде в две направления – първото е превенция на корупцията чрез събиране и анализ на информацията, разработване и предлагане на антикорупционни мерки. Второто – разкриване и разследване на т.нар. корупционни престъпления, сред които длъжностно присвояване, умишлена безстопанственост, сключване на неизгодна сделка, отделни престъпления по служба, подкуп, търговия с влияние, изпиране на пари и др. Органите на комисията ще разполагат с оперативно-издирвателни и разследващи правомощия, което е изрично изискване на Националния план за възстановяване и устойчивост.
От правосъдното министерство отбелязаха, че създаването на новия закон е и в изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост, както и на препоръките на Европейската комисия, а също така е консултиран с институцията. До момента заради неудовлетворително изпълнение на антикорупционната реформа ЕК спря изплащането на общо 258 228 948 евро.
