В ъзрастните сме длъжни да създадем сигурна среда, в която всяко момиче и млада жена може да мисли спокойно за своето развитие, бъдеще и професия, да сбъдва своите мечти. Това заяви държавният глава Илияна Йотова на среща в президентската институция с победителките в инициативата „Посланик за един ден“. На срещата присъстваха посланикът на Обединеното кралство Натаниел Копси и дипломатът и бъдещ британски посланик към Европейския съюз Каролайн Уилсън.
За девета поредна година британското посолство у нас организира конкурс, който насърчава българските момичета да изразят своите виждания по широк кръг от значими за обществото теми. Още от своето създаване инициативата се провежда под патронажа на Илияна Йотова. Тази година темата за есе, по която близо 150 момичета от цяла България писаха, беше „Ако бяхте посланик за един ден, как бихте помогнали България да стане по-безопасно място за жените и момичетата – у дома, онлайн и в публичния живот?“. Откроени като най-добре представили се сред тях бяха Калина Бърнева от Варна, Мима Симеонова от Сливен и Яна-Мария Гагова от Силистра.
„Текстовете ви показват, че за съжаление, вие не само сте информирани за опасностите пред жените, а ги съпреживявате. Това е тежка диагноза за нашето общество, показва и огромните размери на проблема“, обърна се Илияна Йотова към победителките в конкурса.
Сред темите на разговора бяха ранните бракове, характерни за определени общности в страната. „Те отнемат младостта, мечтите, бъдещето на момичетата“, посочи Йотова, като изтъкна, че държавата и обществото трябва да работи много в посока на изкореняване на тази практика.
Акцент в есетата на победителките е и кибернасилието, което става все по-често явление. Битката с него включва основно по-висока дигитална грамотност и обединените усилия на учители, родители и институции.
По думите на президента за справянето с насилието над момичета и жени освен законодателни мерки е нужна и силната обществена нетърпимост, която ще пречупи и страха у жертвите да потърсят помощ. Държавният глава подчерта необходимостта от широка публичност на проблема с насилието над момичета и жени. „Това не е личен или семеен проблем, той е обществен“, посочи Йотова. Тя отбеляза и ключовата роля на медиите.
На срещата бяха дискутирани идеите на момичетата за справяне с пандемията от насилие над момичета и жени. Сред тях са – повишаване на грамотността, дискусии в училище по тези въпроси, промяна на обществените нагласи чрез различни инициативи.
Илияна Йотова открои значението на инициативата „Посланик за един ден“, която създава мрежа от момичета и млади жени в цяла България. „Продължавайте да се подкрепяте, вярвайте във възможностите си и не забравяйте, че имате верен съюзник в мое лице и екипа на президентската институция“, заяви държавният глава.
Мима е 15-годишно ромско момиче от Сливен, чиято любознателност, зрялост и любов към ученето се открояват, въпреки че има значително по-малко възможности от своите връстници. „Посланик за един ден“ e трансформиращо преживяване за нея и възможност, която тя истински заслужава. Мима сподели за проблемите в ромската общност в Сливен, за това, че нейните връснички вече имат по две деца, че учат до 7ми клас най-късно и прекъсват училище, за да създават семейство. Сподели, че мъжете и момчетата подтискат момичетата и жените и се държат с тях като с прислуга. Разказът ѝ е доста емоционален и категоричен.
Това е и нейното есе:
„Първо, бих прекратила ранните бракове, които се случват при ромите с това, че ако оженят момиче под 18 години ще лежат в затвора минимум 5 г.и ако е против нейната воля ще е минимум 10 г. Поради насилието към жените ще поискам да променят това, че ако мъж насилва или изнасилва своята жена, то разводът ще е веднага и след развода жената че вземе къщата и мъжа ще има ограничителна заповед да не приближава жената, ако я приближи ще плаща 500€ и ще е 3 месеца затвор/вкъщи, а след развода обезщетението е да плаща 2000€ на жената, както и да плаща нейната терапия, и той също трябва да ходи на терапия. И ако имат деца 200€ на всяко дете всеки месец. Ако е приятелят на момичето, и е с ограничителна заповед - също така 2г. затвор, както и да плащат терапията на момичето и своята. Докато няма глоби и се разчита на собствената съвест и ценностна система, ще е така. Мъжете постъпват така и правят всички тези неща, защото могат.
Второ, бих спряла спирането от училище. Често родителите спират дъщерите си от училище. Трябва да учи задължително !!! Поради недопускане в училище за момичетата, докато момичето няма завършени 18 г - плаща глоба 1000€ всеки месец, докато не стане на 18. И ако родителите не желаят да я пускат на училище, но тя иска, - глоба 3000€ всеки месец, докато не стане на 18 и също така затвор минимум 3 г. Във всички случаи битува мисленето, че мъжете могат повече от своите жени, но това е голяма грешка. Нужно е да имат равни права за училище, също така и за работа. Колко Айщайна си прекарва живота, докато мият чинии, а не да решават и смятат задачи, и да станат учени. Колко Моцарти си прекарват живота си наведени над печка, вместо над пиано. Всичко това защото са имали нещастие да са родени жени!“
Есето ѝ представлява силен и безкомпромисен призив за защита и овластяване на ромските момичета, като аргументира, че реалната промяна е възможна единствено чрез строги законови мерки и гарантиран достъп до образование. Стъпвайки върху реални житейски преживявания, авторката осъжда ранните и принудителни бракове, домашното и сексуалното насилие, както и прекъсването на образованието на момичетата, подчертавайки, че насилието продължава, защото често остава ненаказано. Предложените мерки са умишлено строги и отразяват дълбоко осъзнаване на структурното неравенство и необходимостта от активна държавна намеса там, където социалните норми не успяват. Емоционалната сила на текста е допълнена от по‑широк размисъл за пропиления потенциал, използвайки ярки образи, за да покаже колко много талантливи момичета са лишени от шанс за развитие просто защото са родени жени.
Мима бе избрана за победител в „Посланик за един ден“, защото нейният глас е смел, автентичен и силно отразява ценностите на инициативата. Въпреки че е едва на 15 години и израства в среда с тежки ограничения, тя демонстрира изключителна зрялост, ясно чувство за справедливост и активна гражданска позиция.
В есето си Мима говори без компромиси за ранните и принудителни бракове, насилието над жени и момичета и лишаването от образование – проблеми, които тя познава от първо лице. Подкрепата за млади жени и момичета е ключов приоритет за Обединеното кралство, а Мима въплъщава именно потенциала, който тази подкрепа цели да отключи.
Калина е 18‑годишна млада жена от Варна – изключително позитивна, отворена и комуникативна, със силен интерес към дипломацията. Тя е член на училищния клуб „Европа“, изучава немски, английски и корейски език и мечтае да следва „Международни отношения“. Наред с това има интереси във фотографията, късометражното кино и историята и е член на училищния клуб по история. Скромна, интелектуално любознателна и вдъхновяваща личност, тя е още една кандидатка, която би спечелила значително от участието си в инициативата.
Нейното есе:
„Ако имах възможността да разполагам с един ден като посланик, бих се постарала да разпределя часовете си по най - добрия начин, за да положа основите на реална сигурност за жените и момичетата в България. Бих започнала деня с работна среща с представители на МВР и неправителствени организации. На първо място бих настоявала за гарантирането на финансиране за поне един кризисен център във всяка област, последвано от създаването на национален регистър за случаите на домашно насилие. След това бих поканила на обяд инфлуенсъри и млади лидери. В онлайн света жените често са мишена на токсичност. С помощта на тези лидери бих стартирала кампания, насочена към училищата. В тях трябва да изградим култура, в която споделянето на лични снимки без съгласие се порицава, а подкрепата е автоматична реакция. Следобедът ми също би бил посветен на интернет средите - място, където днешните момичета прекарват голяма част от живота си. Бих организирала хакатон с млади ИТ специалисти за създаване на софтуер, който разпознава и блокира кибертормоза в реално време. Вечерта бих посветила на инспекция на сигурността в градската среда. Бих подкрепила проект за подобряване на уличното осветление и засиленото видеонаблюдение в рискови зони. Завършвам деня с обръщение към медиите. Моята роля като посланик не е да реша всички проблеми за един ден, а да дам глас на онези, които са заглушавани, защото безопасността не е лукс, а основно човешко право.“
Нейното есе представя фокусирана и прагматична визия за подобряване на сигурността на жените и момичетата в България, използвайки един ден в ролята на посланик като инструмент за координирани и смислени действия. Авторката демонстрира ясно стратегическо мислене, като свързва институционалните реформи, образованието, дигиталните иновации и мерките за градска сигурност в цялостен подход. Предложенията ѝ балансират между незабавен ефект и дългосрочно въздействие, а заключителният ѝ размисъл показва лидерска зрялост и реализъм, представяйки сигурността не като привилегия, а като основно човешко право, което изисква споделена отговорност.
Калина бе избрана за победител в „Посланик за един ден“, защото тя ясно демонстрира мислене и профил на бъдещ дипломат. На 18 години тя съчетава силна мотивация за кариера в международните отношения, отлични езикови умения и активна гражданска ангажираност.
Есето ѝ се отличава с прагматизъм и стратегическа яснота – ролята на посланик е използвана като реален инструмент за координация между институции, гражданско общество и дигитална среда. Предложенията ѝ са конкретни, изпълними и насочени към измеримо въздействие върху сигурността на жените и момичетата.
Калина въплъщава приоритета на Обединеното кралство за подкрепа на млади жени лидери с ясни ценности, капацитет и потенциал за дългосрочен обществен принос.
Яна‑Мария е 16‑годишна ученичка от Силистра – много позитивно и открито момиче, което изучава английски и немски език и има силно изразен интерес към биологията и химията. Участвала е в национално състезание по гражданско образование и искрено вярва в значението на активната гражданска ангажираност за подобряването на нашето общество и държава. Мечтае да учи медицина и да стане педиатър.
Нейното есе:
„Ако мога да бъда Посланик, дори само за един ден, ще се опитам да съм гласът на тези, които са началото на Живота, силата на този свят и …. Любовта.
Искам да съм гласът на всяка Майка, Любима и Дъщеря.
Бих започнала с една проста, но силна идея, а защо не и да се превърне в закон – „Една вечер в месеца“. Вечер, в която всички мъже остават у дома, а жените излизат свободно – с приятелки, на театър, на танци, без страх. Защото свободата започва от усещането за сигурност, а някак си ми се струва, че вечер само с жени вдъхва спокойствие…
Аз пея, танцувам балет и пиша разкази. Затова бих създала пиеса „Зад всяко едно прозорче“ – сцена, която надниква във всеки дом. Актьорите ще бъдат жени, но и публиката ще участва – жените ще могат да променят края на всяка сцена, да бъдат чути, ако са неразбрани, наранени, насилени или просто уморени. Малък терапевтичен арт сеанс…
Бих създала и песен и танц-– бих заснела видео-послание за смелостта да говориш и да бъдеш себе си. Ще я разпространя навсякъде, за да напомня, че всяка жена има глас и той заслужава да бъде чут.“
Есето ѝ предлага поетична и емоционално въздействаща визия за сигурността и овластяването на жените, основана на емпатия, креативност и символични действия, а не на политики. Авторката се позиционира като глас на жените в различните им роли – майки, дъщери и партньори – и разглежда сигурността като усещане, произтичащо от доверие и свобода. Чрез въображаеми предложения, като вечер само за жени и интерактивен театър, тя подчертава силата на споделеното пространство, изразяването и това да бъдеш чут. Опирайки се на артистичния си опит, тя представя изкуството като форма на лечение и активизъм, използвайки музика, танц и разказване на истории, за да даде глас на жените. Макар и идеалистично, есето се откроява със своята чувствителност, оригиналност и вяра в културната промяна, водена от емоционална връзка и творческо изразяване.
Яна‑Мария бе избрана за победител в „Посланик за един ден“, защото тя съчетава емпатия, креативност и изключителна лична устойчивост. Есето ѝ се откроява с оригинален, човешки подход към овластяването на жените – чрез изкуство, споделяне и това да бъдеш чут, а не чрез абстрактни политики.
Особено показателна за нейния характер е отдадеността ѝ към инициативата: само седмица след операция от апендицит, Яна‑Мария участва пълноценно в интензивната двудневна програма, без да се отказва. Това ясно демонстрира нейната мотивация, отговорност и сериозно отношение към възможността.
Подкрепата за млади жени и момичета е ключов приоритет за Обединеното кралство, а Яна‑Мария въплъщава ценностите и потенциала на едно ангажирано и съпричастно ново поколение.
