Гласуваха механизъм за разследване на главния прокурор

В навечерието на финала на 48-ото Народно събрание, депутатите гласуваха на първо четене дългоочакваното въвеждане на механизъм за контрол над главния прокурор.

За целта бяха приети промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт. Промените трябва да бъдат гласуване и на второ четене до 3-ти февруари, когато парламентът ще бъде разпуснат от президента. 

Народното събрание гласува два законопроекта за промени в Закона за съдебната власт - на Министерския съвет и на „Възраждане“.

Дебатите по двата законопроекта продължиха близо четири часа, информира БТА.

Въвежда се способ за провеждане на ефективно разследване срещу главния прокурор с идеята при наличие на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер директорът на Националната следствена служба (НСлС) да образува досъдебно производство и да уведоми ВСС за временно отстраняване от длъжност на обвинител номер 1.

Законопроектът на “Възраждане“ предвижда разширяване правомощията на директора на НСлС - с образуване на производството той да придобие качеството на изпълняващ длъжността прокурор по разследването. Предлага се също временно отстраняване от длъжност на член на ВСС, председателите на върховните съдилища, главния прокурор, прокурора по разследването срещу главния прокурор или заместниците му до приключване на воденото срещу тях наказателно производство, когато са привлечени като обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер.

Въвежда се възможността за налагане на наказание „забележка“ и „дисциплинарно освобождаване от длъжност“ на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, като с цел обезпечаване провеждането на дисциплинарното производство пленумът на ВСС отстранява от длъжност председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор за срок до три месеца, когато е възбудено дисциплинарно производство по „освобождаване от длъжност“.

С проекта на Министерския съвет се урежда правомощието на съответната колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) за приемане на Кодекс за етично поведение на българските съдии, съответно Кодекс за етично поведение на българските прокурори и следователи, като се отчитат спецификите на съдийската и прокурорската колегия и различията в професионалния статус и служебните задължения на магистратите. В едномесечен срок от влизането в сила на закона съответната колегия приема Кодекс за етично поведение и внася етичните правила за одобряване от пленума на ВСС, се казва в текста.