Правителството взима спешни мерки след бедствието

С пешни мерки за подпомагане на засегнатите от наводненията области, нов модел на ефективен контрол на разходите за ремонти и пълно осветляване на отговорните лица за некачествени възстановителни дейности са обсъдени на среща при министър-председателя Кирил Петков. В нея участваха министри, областни управители и представители на отговорни институции. Това съобщиха от правителствената информационна служба.

„Трябва да организираме максимално бърза реакция в подкрепа на пострадалите от наводненията. А всеки един лев, който бъде похарчен, следва да бъде защитен с детайлни и аргументирани сметки“, заяви премиерът Петков. Той бе подробно информиран от областните управители на Благоевградска, Смолянска и Кърджалийска област за щетите от наводненията, като за щастие пострадали български граждани няма.

Бедствено положение на няколко места в България

Премиерът Петков акцентира върху нуждата от специфичен контрол на средствата за възстановителните дейности, което ще бъде знак за нов модел на прозрачност в управлението. „Време е оттук нататък да спрем да говорим за отговорни организации, а да посочваме персонално отговорните лица“, категоричен бе Петков.

По време на срещата стана ясно, че голяма част от дигите, които и в момента създават потенциална опасност, са без акт 16, въпреки че изграждането им е било заплатено. По изрично настояване на вицепремиера и финансов министър Асен Василев за всеки подобен случай ще бъде подавана детайлна информация с конкретните лица, подписвали съответните документи и ще бъде търсена отговорност.

„До края на деня областните управители на засегнатите от наводненията области трябва да представят доклади за необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и подробни разчети за единични цени и количествено-стойностни сметки за извършването им“. Това съобщи Лена Бориславова, началник на политическия кабинет на министър-председателя Кирил Петков след края на срещата при премиера.

Бориславова акцентира, че до края на седмицата при първа възможност ще бъдат извършени огледи от експерти, които ще установят точния размер на конкретните щети. Незабавно след това ще бъдат отпуснати необходимите средства за възстановяване на засегнатите инфраструктурни и други обекти.

„Предприеха се също спешни мерки до края на деня да бъде обследвана възможността за изграждане на мостове там, където са били срутени поради придошлите води и тежките климатични условия“, добави началникът на политическия кабинет на министър-председателя. Бориславова посочи, че в хода на срещата при премиера Петков за приоритет бе определено да се търси отговорност на лицата, които са рехабилитирали засегнатата инфраструктурата през изминалите 2 години и въпреки ремонтите се е стигнало до настоящите инциденти.

След проливните дъждове: Къде обявиха бедствено положение

По-добър контрол и прозрачност в интерес на обществото върху ценовата криза и в политиката на държавата в енергийната сфера, запазвайки независимостта на контролния орган – КЕВР, бяха обсъдени в рамките на срещата при министър-председателя Кирил Петков и коалиционните партньори. Лена Бориславова поясни, че формираната специална комисия в Народното събрание за енергийната криза ще обследва какви са възможните варианти да се противодейства на ново покачване на цените за крайните битови и търговски потребители. Възможните действия в тази посока са временно ограничаване на правомощията на КЕВР да актуализира цените от 1 януари 2022 г., така че да се избегне ново покачване, или предприемане на законодателни изменения в Закона за енергетиката за овладяване на ценовата криза.

„Приетият мораториум върху цената на тока, водата и парното по предложение на политическа партия ГЕРБ, бе плод на смислово противоречие“, заяви Бориславова. Според нея се налага преразглеждане на решението на парламента като мораториумът да действа за не повече от 3 месеца, тъй като в противен случай се налагат мерки, които водят до още по-голям хаос в обществото.