Н а 87-годишна възраст си отиде голямата българска театрална, филмова и телевизионна актриса Татяна Лолова.
"Минути след 21 часа на 22 март 2021 година голямата българска актриса Татяна Лолова почина вследствие на мозъчносъдово заболяване", съобщиха от "Пирогов".
"87-годишната звезда на българските театър и кино постъпва за лечение в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" на 6 март 2021 с COVID-19. Коронавирусната инфекция е преодоляна бързо, но последствията от съдовомозъчната болест и възрастовите изменения в сърдечносъдовата и дихателната система са пряката причина за смъртта", пише в изявление от болницата.
Директорът на Сатиричния театър Калин Сърменов съобщи, че в петък между 11 и 13 ч. всички, които обичат Лолова може да присъстват на събитието „Цвете за Таня“.
ОТ МАЛКА МЕЧТАЕ ДА СТАНЕ АКТРИСА
Татяна Лолова е родена на 10 февруари 1934 г. в София. Майка ѝ е от руско-украински произход, баща ѝ Желязко Лолов е от Калофер и по професия е счетоводител, пишат от БТА.
Още от 3-годишна тя мечтае да стане актриса. Убедена в бъдещото си поприще, редовно се изявявала с рецитации в училищните концерти и празненства. През 1955 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (днес НАТФИЗ) в класа на проф. Стефан Сърчаджиев, заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков и Никола Анастасов. Комедийният ѝ талант е забелязан още в първи курс, въпреки че Татяна Лолова мечтаела за драматични роли. След като завършва, е назначена в Русенския драматичен театър "Сава Огнянов", където играе само една година - до 1956 г., когато се премества в София. Дебютът ѝ е на сцената на Русенския театър с ролята на Галя в постановката "В люляковата градина" на Цезар Солодар.
УЧРЕДИТЕЛ НА САТИРАТА
Татяна Лолова е сред учредителките на новосъздадения Сатиричен театър и е първата, която е назначена на работа в него на 26 декември 1956 г. В Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" тя играе до 1978 г., където печели сърцата на публиката със своите изпълнения като комедийна актриса. На сцената пресъздава над 40 роли, като особено впечатляващи са нейните изпълнения в ролите на фосфорисциращата жена в "Баня" и Елвира Ренесанс в "Дървеница" на Маяковски, Татяна Алексеевна в "Юбилей" на Антон Чехов, Армида Мариляно в "Ах, тези привидения" на Едуардо де Филипо, мадам Грицацуева в "12-те стола" на Илф и Петров, Бети Дълфийлд в "Удържимият възход на Артуро Хи" от Бертолт Брехт, Беатриче в "Много шум за нищо" от Уилям Шекспир, Анжела в "Среднощна история" от Шон О'Кейси, Бабет в "Бидерман и подпалвачите" на Макс Фриш, Г-жа Илиева в "Големанов" - Ст. Л. Костов, Агафия Тихоновна от "Женитба" на Гогол, Наталия Абашвили от "Кавказкият тебеширен кръг" на Бертолт Брехт, Фрида Фюрст във "Франк Пети" от Фридрих Дюренмат и др.
"Хубавото на нашето изкуство е мигновеността, в която то лумва като бенгалски огън, пръска искри, създава радост, гори ни пръстите, а после го няма и става тъмно", казва Лолова.
11 ГОДИНИ ИГРАЕ ЕДИН СПЕКТАКЪЛ
През 1978 г. тя се премества в театър "София", където се изявява основно като драматична актриса. Там се превъплъщава в ролята на баба Гена в спектакъла "Човедкоядката" от Иван Радоев, който се играе с голям успех в продължение на 11 години. През 1989 г. отново се връща в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов", където в моноспектакъла по Самюъл Бекет "О, щастливи дни" ролята на Уини ѝ носи наградата "Аскер" за най-добра актриса през 1992 г.
През 1998 г. напуска Сатирата, но продължава да играе на сцените на тетрите в Ямбол, Сливен, Русе и Стара Загора и "Театър 199" в София. Когато е 80-годишна, обикаля България със спектакъла "Дуенде", пътува в Европа, има гастроли в Северна Америка и Канада.
Популярността на Татяна Лолова се допълва и с нейните роли в киното и телевизията. Сред тях са "Последният рунд" (1961), "Семейство Калинкови" (1966), "Случаят Пенлеве" (1968), "Петимата от Моби дик" (1970), "Сиромашко лято" (1973), "Последният ерген" (1974), "Къщи без огради" (1974), "Вечни времена" (1974), "Щурец в ухото" (1976), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977), "Топло" (1978), "Бон шанс, инспекторе!" (1983), "Опасен чар" (1984), "13-ата годиница на принца" (1987), "След края на света" (1998), "Сбогом, мамо" (2010), "Английският съсед" (2011), "Домашен арест" (2011), "Пътят към Коста дел Маресме" (2014).
За превъплъщенията си Лолова казва: "Всичките ми роли са ми донесли много мъка и много радост. Едни са били оценени от хората, за които съм ги правила, други са си останали само мое щастие и моя печал".
КНИГАТА Ѝ "1/2 ЖИВОТ" Е ПРЕИЗДАДЕНА ШЕСТ ПЪТИ
През 1997 г. излиза автобиографичната ѝ книга "1/2 живот", преиздадена шест пъти, като последното е през 2012 г.
Татяна Лолова е носителка на много награди. Удостоена е със званията "Заслужил артист" (1972) и "Народен артист" (1986). Носителка на орден "Кирил и Методий" (трета степен, 1963). Лауреат е на наградата за женска роля на Съюза на артистите в България (1976). За изключително големите ѝ заслуги към българската култура на 18 май 2004 г. е удостоена с орден "Стара планина" (първа степен). За цялостен принос към театралното изкуство на 24 май 2007 г. Татяна Лолова е удостоена с наградата "Аскеер", а на 7 октомври 2017 г. е удостоена с Голямата награда "Златна роза" за цялостен принос към българското кино.
"Животът е споделяне, казва Татяна Лолова. Срещите с публиката ме зареждат, дават ми самочувствие, карат ме да се чувствам необходима. Годините? Те със сигурност забавят малко темпото, но не могат да ме откажат от удоволствието да общувам".
СНИМКИ НА ГОЛЯМАТА ТАТЯНА ЛОЛОВА
България скърби за неповторимата Татяна Лолова
Екипът на Vesti.bg изказва искрени съболезнования на близките и приятелите на Татяна Лолова! Дълбок поклон пред паметта ѝ!
