Н а 19 април 2026 г. България проведе осмите предсрочни парламентарни избори за последните пет години. Резултатите, обявени от Централната избирателна комисия при 100% обработени протоколи, донесоха категорична победа за „Прогресивна България“ с 44,594% от гласовете и 130 мандата в 52-рото Народно събрание. Това е първото ясно мнозинство от години насам. На второ място се нареди ГЕРБ-СДС с 13,387% (39 мандата), следвана от коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ с 12,618% (37 мандата), ДПС с 7,120% (21 мандат) и „Възраждане“ с 4,257% (13 мандата). Останалите формации – включително БСП – Обединена левица, „Величие“ и „МЕЧ“ – останаха под 4-процентната бариера.
Развръзката: ЦИК обяви 100% от резултатите, ГЕРБ-СДС си върна второто място
Но каква е всъщност разликата между партия и коалиция и какви са условията им след тези избори? Отговорът се крие в Изборния кодекс и има пряко отражение върху парламентарната математика и формирането на правителство.
Партията е самостоятелно юридическо лице, регистрирано по Закона за политическите партии. Тя има свой устав, ръководство, членска маса и финансова независимост. Участва в изборите с една кандидатска листа във всеки многомандатен избирателен район и внася депозит от 50 000 лв. в БНБ. Коалицията, от друга страна, е временно споразумение между две или повече партии за конкретните избори. Тя се регистрира в ЦИК с договор за образуване, в който се посочват представляващите я лица и разпределението на мандатите в листите. Депозитът за коалиция е двойно по-висок – 100 000 лв., а всяка партия може да участва само в една коалиция за даден вид избори. След края на кампанията коалицията не се разпуска автоматично – тя може да продължи като парламентарна група или да се разпадне.
100% обработени протоколи от ЦИК по области: Вижте окончателната карта на България след изборите
И двете форми – партия и коалиция – се ползват с еднакви права: представят общи кандидатски листи, ползват еднакво ефирно време и агитационни материали и подлежат на една и съща 4-процентна изборна бариера на национално ниво. Разликата е предимно организационна – коалициите позволяват на по-малки партии да обединят гласове и да преодолеят прага, но след изборите носят риск от вътрешни противоречия. В настоящите избори „Прогресивна България“ се яви като коалиция, ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ – също коалиции, докато „Възраждане“ и ДПС участваха като самостоятелни партии.
След обявяването на резултатите започват новите условия. Мандатите се разпределят по метода на най-големия остатък (Хеър-Наймайер) в 31 многомандатни района. Парламентарно представените субекти получават право на парламентарни групи, субсидии и участие в консултациите при президента за съставяне на правителство. С 130 мандата „Прогресивна България“ има самостоятелно мнозинство (необходимите 121). Това е радикална промяна спрямо предишните седем парламента, където фрагментацията налагаше сложни постизборни коалиции.
При 100% СИК протоколи от чужбина: "Прогресивна България" получава 70 995 гласа
За формирането на кабинет няма правна разлика между партия и коалиция – и двете могат да предложат министър-председател и да търсят подкрепа. Румен Радев вече заяви готовност за „стабилно проевропейско управление“, като не изключи партньорство с ПП-ДБ за реформи в правосъдието и борба с корупцията. ГЕРБ и ДПС остават в опозиция, а „Възраждане“ – в изолация. Ако „Прогресивна България“ реши да управлява сама, ще бъде първото еднопартийно (еднокоалиционно) правителство от дълго време.