"В средносрочен план България ще продължи да изпълнява декларацията, подписана от правителството на Росен Желязков през 2025 г., защото считаме, че е добър и рационален документ, който обхваща 5-годишен период. На негова база ще продължим да сключваме едногодишни споразумения за подаване на определени количества вода, които имаме право да променяме в зависмост от климатичните промени".
Това отговори премиерът Румен Радев на питане от Петър Петров от „Възраждане“ за общата политика на правителството по отношение дългосрочното водоподаване на гарантирани водни количества към Гърция.
По думите на премиера принципът, по който ще се ръководят, е да се търси баланс между суверенитета и нуждите на България от една страна, а от друга страна - съхраняване и надграждане на стратегическите отношенията с Гърция.
Радев посочи, че България е изпълнила всичките си задължения по досегашното споразумение от 1964 г, което, по думите му, е репарационно по характер и е изтекло.
"България по никакъв начин не е задължена да подава води към Гърция, нито по силата на европейски директиви, нито по силата на международни конвенции", подчерта премиерът.
"България има икономически ползи от едногодишното споразумение от миналата година, което е за месечно фактуриране и за подаване на 164 млн. куб. метра вода. За периода на маловодие от май до септември страната ни е получила 2 132 000 евро", каза Радев.
Той отбеляза, че тази година също има едногодишно споразумение на същия принцип и се очакват същите финансови средства.
"Никога през последните години в МОСВ не е имало проект за изграждане на язовир на река Места поради липса на средства и визия от българска страна", посочи Румен Радев.
"До 2031 г. няма да прекратяваме договора с Гърция за река Места, нито ще прекратим двустранната съвместна декларация за река Арда за срок от пет години. Държим на принципа, че договорите трябва да се изпълняват, иначе се компрометираме като цивилизована правова държава", допълни той.
"Когато обсъждаме отношенията с Република Северна Македония, винаги настоявам, независимо кое правителство е подписало договор, да се изпълнява и от следващото. На базата на този подход трябва да отстояваме нашия национален интерес на международната сцена", каза премиерът.
"Оттук нататък ще търсим рамкови споразумения с Гърция, които да имат ясни параметри и да отчитат водния отток", категоричен бе той.
Какъв е казусът
Темата за водоподаването към Гърция периодично предизвиква политически дебати у нас, особено в контекста на все по-честите засушавания и опасенията за недостиг на водни ресурси.
Става дума за водите на река Арда, които България в продължение на десетилетия предоставя на Гърция за нуждите на земеделието в района на Еврос. Първоначалното споразумение между двете държави е подписано през 1964 г. и е част от уреждането на репарационните задължения на България след Втората световна война. По силата на документа страната ни се ангажира да осигурява определени количества вода за период от 60 години.
С изтичането на този срок в края на 2024 г. отпадна и правното основание за автоматично продължаване на водоподаването. Това отвори въпроса за бъдещия режим на управление на водните ресурси и условията, при които България би могла да предоставя вода на южната си съседка.
- Декларацията от 2025 г.
След изтичането на старото споразумение правителството на Росен Желязков подписа съвместна декларация с гръцката страна, която очертава рамката на сътрудничеството за следващите пет години.
Документът не създава безусловно задължение за България да подава фиксирани количества вода, а предвижда сключването на ежегодни споразумения. Именно чрез тях ще се определят конкретните обеми в зависимост от наличните водни ресурси, климатичната обстановка и потребностите на двете държави.
Според правителството този механизъм дава достатъчна гъвкавост и позволява защита на българския интерес при неблагоприятни хидрологични условия.
- Опасения заради климатичните промени
Въпросът за управлението на водните ресурси придобива все по-голямо значение на фона на климатичните промени. През последните години България нееднократно беше изправена пред периоди на продължително засушаване, спад в нивата на язовирите и ограничения във водоползването в отделни райони на страната.
Именно затова, по думите на Румен Радев, бъдещите годишни споразумения трябва да отчитат както международните отношения и добросъседството, така и реалните възможности на България да гарантира собствената си водна сигурност.
Премиерът беше категоричен, че страната ни ще продължи да действа прагматично и в съответствие с националния интерес, без да поема ангажименти, които не произтичат от международното право.
