Линията на бедност през 2026 година става 764 лева, което е със 126 увеличение или 19,7%, предаде агенция БГНЕС. Новата линия на бедност ще увеличи доходите на над 790 хиляди души с трайни увреждания, съобщи социалният министър Борислав Гуцанов на брифинг след заседание на тристранката днес.
Над 1,4 милиона българи живеят под новата линия на бедност, което представлява 21,7% от населението на България.
Средната работна заплата за страната през второто тримесечие на тази година е 2572 лева, което е с 12% повече спрямо същия период на 2024 г. За периода април - юни 2025 го. средната работна заплата е била най-висока в София 3489 лева, информира още Гуцанов.
Благоевград - 20,3%, Търговище - 18,3% и Смолян - 17,3% са градовете, където са отчели най-висок ръст в заплатите.
Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) проведе заседание днес (2 септември) в Гранитна зала в сградата на Министерския съвет. Обсъди се проект на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на линията на бедност за страната за 2026 г., предаде агенция БГНЕС.
Вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов обясни причината, поради която синдикалната организация не подкрепи постановлението. Той поясни, че линията на бедност е границата, под която хората вече не могат да живеят достойно и тя трябва да показва истинския живот – колко струват водата, храната, токът и т.н., а не само да отразява стари статистически данни. „Ето защо
КНСБ настоява при определяне на линията на бедност държавата да отчита и инфлацията,
за да не остане нито един човек под социалния минимум", каза Капитанов и заяви, че на този етап това не се прави и дори няма желание за обсъждане. По думите му, ако това бъде направено, линията на бедност по изчисления на КНСБ, ще бъде с 18 лв. повече от предложената към настоящия момент и ще обхване много повече лица.
„КТ „Подкрепа" подкрепи по принцип линията на бедност, защото настоящото число, което беше предложено, е съгласно действащата методика, но ние изразихме несъгласие и настояваме за промяна на методиката", обясни Валери Апостолов, конфедерален секретар в КТ „Подкрепа", и обяви, че от синдиката искат изработване на нова методика, която да обвърже линията на бедност с издръжката на живот, за да може да се гарантира адекватна защита на нискодоходните и уязвимите групи. Той обърна внимание, че настоящата методика работи с данни от преди 2 години и не отчита инфлацията.
Работодателските организации подкрепиха единодушно предложения от правителството размер на линията на бедност,
предаде БТА.
Предложената стойност от 764 лв. съответства на линията на бедност от изследването „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)”, като националната линия на бедност нараства с 19,7% (126 лв.) спрямо размера ѝ от предходната година и разширява обхвата на социалните помощи, каза социалният министър Борислав Гуцанов в доклад по темата.
Теодор Дечев от Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) заяви, че подкрепя предложението на Министерския съвет. Издигнат е глас отново да се преразглежда методиката за определяне на линията на бедност, посочи Дечев. Той попита какъв е смисълът от това, след като методиката вече е преразглеждана. Отворени сме за разисквания, но сме скептични към промяната на методиката, каза Теодор Дечев.
Щерьо Ножаров от Българската стопанска камара (БСК) каза, че организацията подкрепя предложения размер на линия на бедност, който е законосъобразен и съответства на нормативната уредба. БСК се обяви против индексацията на линията на бедност с т.нар. малка потребителска кошница, тъй като чисто статистически това е недопустимо. Не може с абсолютно изменение на цените, ние да мерим относително разпределение на доходите между групите в обществото, смята Ножаров.
Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) също каза, че подкрепят предложената от правителството линия на бедност. Ще съдействаме за по-активна работа в приложението на Националната стратегия за намаляване на бедността и намаляване на социалното изключване, отбеляза Симеонов. По думите му е недопустимо да нараства броят на социално слабите в една държава член на ЕС, Шенген и еврозоната.
