Ф искалната ситуация в страната продължава да буди притеснения, след като Министерството на финансите отчете бюджетен дефицит от близо 4,3 млрд. лв. към края на юли – само пет месеца преди края на годината. На фона на заложения официално годишен дефицит от 6,4 млрд. лв., все по-често се коментира дали България ще се принуди да вдигне данъци, включително ДДС, предаде NOVA.
Темата коментираха изпълнителният директор на Съюз за стопанска инициатива Михаил Кръстев и икономистът и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ Васил Караиванов в студиото на „Здравей, България”. Според тях вдигането на данъци няма да реши структурните проблеми на бюджета.
„Бюджетът върви по план, но не по плана на Финансовото министерство, а по този на икономистите, които още в началото на годината предупредихме, че заложените приходи са нереалистични,“ коментира Михаил Кръстев.
По думите му приходите не растат с темповете, които правителството е предвидило, а разходните политики са съсредоточени основно в социалната сфера.
„Бюджетът върви по план, но не по плана на Финансовото министерство, а по този на икономистите, които още в началото на годината предупредихме, че заложените приходи са нереалистични“, коментира Михаил Кръстев.
По думите му
приходите не растат с темповете, които правителството е предвидило, а разходните политики са съсредоточени основно в социалната сфера.
„Увеличението на данъците няма да реши структурния проблем. Повишаването на ДДС с 2% може да донесе около 5 млрд. лв. допълнителни приходи, но само разходите на НОИ за последните пет години са скочили с около 15 млрд. лв. Това е временно решение, което ще натовари бизнеса и домакинствата“, категоричен е Кръстев.
Васил Караиванов подчерта, че бюджетът е изготвен на база четиригодишна програма, съгласувана с европейските партньори, но реалните процеси водят до силно натрупване на дефицит. „Трябва да стане чудо, за да се удържи рамката от 6,6 млрд. лв. към края на годината“, посочи той.
Според икономиста
основният проблем не е самият размер на дефицита, а фактът, че е изграден върху нереалистични приходи и прекомерни разходи.
„Когато планът е грешен, изпълнението му води до още по-големи проблеми. В момента плащаме пенсии и заплати в публичния сектор със средства от нов дълг – това е структурен дисбаланс“, добави Караиванов.
