П ътната безопасност в България продължава да бъде критичен национален проблем, който изисква незабавни мерки – от затягане на контрола над претоварването на ТИР-овете до реформиране на тромавата административна система, която наказва свидетелите вместо нарушителите.
"Пътната безопасност е национален проблем на България", заяви инж. Ясен Ишев, председател на Управителния съвет на Научно-техническия съюз по транспорт. Той допълни, че всяка година организират кръгла маса с това послание, съобщи NOVA.
„Толкова хора загиват безсмислено и виждаме, че това, което се прави не е достатъчно. На тазгодишната кръгла маса разгледахме нещата в няколко посоки и първата е водачите – как да накараме водачите да спазват правилата за движение. Контрол, превенция и обучение са трите посоки, на които трябва да се обърне сериозно внимание”, посочи инж. Ишев.
Според него на магистралите има достатъчно място да се сложи бетонова ограничителна система и като цяло да се разшири магистралата в клас А6, тоест да има още едно платно за движение. „Трябва да има три ленти за движение в посока, така че ТИР-овете да си стоят в най-дясната лента и да не излизат в средните ленти”, обясни експертът.
Той бе категоричен, че бетоновите ограничителни системи респектират, дисциплинират и държат водача в много по-концентрирано състояние. Според него е от обществен интерес да се използват равнопоставено и двете ограничителни системи – бетонови и стоманени.
По думите на инж. Ишев пътища у нас се амортизират по-бързо от останалите европейски пътища. „По нашите пътища минават автомобили, с натоварване 15-16 т на ос, а те са проектирани само за 11,5 т на ос. Тоест има претоварване от 30-40%”, обясни той.
Експертът каза още, че сред другите проблеми, които са обсъждали на кръглата маса е конструкцията на пътните настилки, която се изчислява по ръководство от 2003 г. „В него още на първите страници е записано, че то е остаряло и трябва да се актуализира”, посочи той.
„Третото важно е, че не се спазват техническите спецификации на Пътната агенция по отношение на качеството на материалите, по отношение технологията на изпълнение на видовете работи. Това води до по-бързо амортизиране. Също контролът при изпълнение на строително-монтажните работи е занижен и липсва адекватна поддръжка на пътищата”, категоричен беше инж. Ишев.
Какво казва законът? Изисквания, гуми и проверки за ТИР-овете
За да се гарантира сигурността, движението на тежкотоварни камиони в България е обвързано със строги правила в Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и европейските директиви. Ето кои са критичните точки, които АПИ и „Пътна полиция“ следят при проверки:
- Грайферът на гумите: Съгласно чл. 139 от ЗДвП, в периода от 15 ноември до 1 март камионите задължително трябва да са с гуми за зимни условия или с дълбочина на протектора не по-малка от 4 mm. През останалото време законът изисква за тежкотоварните превозни средства минимум 2 mm грайфер (за разлика от 1.6 mm при леките автомобили).
- Осово натоварване: Наредбата за превоз на извънгабаритни товари и ЗДвП фиксират максимално допустимата маса. За най-масовите камиони стандартът е до 11.5 тона на задвижващата ос. Превишаването му (което инж. Ишев посочва) води до сериозни имуществени санкции за превозвача.
- Глобата за аварийна лента: Санкцията, която грози заснетите от Василена нарушители, е строго разписана в чл. 179 от ЗДвП – 1000 лева глоба и 3 месеца лишаване от книжка.
Парадокс: Гражданската активност, наказана от бюрокрация
През миналия месец Василена Киара Димитрова пътува към Бургас по автомагистрала „Тракия”. В района на Ихтиман заради ремонтни дейности движението се осъществява само в едната лента, което предизвиква задръстване. Докато изчаква в трафика, Василена забелязва множество автомобили, които преминават през аварийната лента с висока скорост, за да избегнат колоната, съобщава NOVA.
Тя успява да заснеме минимум 14 автомобила и впоследствие подава сигнал до ОДМВР - София област чрез системата за сигурно електронно връчване, като прилага снимков материал. Седмица по-късно с нея се свързва инспектор от „Пътна полиция”, за да я информира за следващите стъпки.
„Разясниха ми, че за тези 14 коли те ще трябва да ме викат в КАТ - София област да присъствам на съставянето на акта на нарушителите и ми казаха, че е добре да съм на разположение”, разказва Василена.
Освен това тя е предупредена, че голяма част от нарушителите обжалват наложените санкции от 500 евро и два месеца лишаване от правоуправление. Ако това се случи, делата ще се гледат в съда в Ихтиман, където тя също ще трябва да присъства като свидетел.
„Веднага ми мина мисълта през главата, че аз няма да мога да бъда активна и на разположение през цялото това време. Може да ми се наложи да отсъствам и в крайна сметка може би ще е по-лесно да изтегля сигнала си, което изключително много ме разстрои”, споделя младата жена. Въпреки трудностите, тя все пак е решила да доведе процедурата докрай.
„Не съм го оттеглила, защото смятам, че мога да дам пример на хората да бъдат граждански активни и в този случай ми се иска да има по-улеснена процедура”, допълва Василена.
Според адвокат Илия Тодоров подобна административна тежест демотивира хората да подават сигнали. Той уточнява, че видеорегистраторите и телефонните записи могат да бъдат доказателство в съда, стига сигналът да не е анонимен и да съдържа точни обяснения за времето, мястото и начина на нарушението.
„Според мен не е необходимо 14 пъти да бъде извикана, за да се състави акт в нейно присъствие към нарушителя, тъй като си има процедура, която това може да се случи и без нейното присъствие”, обясни адвокат Тодоров. Той обаче посочи и рисковете пред свидетелите, ако делото стигне до съдебна фаза.
„Най-абсурдната ситуация би била, ако подадеш сигнал, впоследствие бъдеш конституиран като свидетел по делото и не се явяваш един или няколко пъти. Могат не само да те глобят, теоретично могат и принудително да те доведат в съда със съдебна охрана”, категоричен е Илия Тодоров, като допълни, че промяната на тази система е работа на държавата, която трябва да улесни процедурата, за да насърчи гражданската активност.
