Търговският регистър работи със сериозни забавяния, които вече създават реални проблеми за фирми, адвокати и инвеститори. Вписвания, които трябва да бъдат извършени в рамките на няколко дни, на практика се бавят до седмица, а бизнесът все по-трудно може да предвиди кога ще приключи дадена процедура.
За проблема сигнализира адв. Виктор Токушев в публикация във Facebook. По думите му допреди месец и половина Търговският регистър е работил в законовите срокове, но сега тридневни процедури се разтягат до седмица.
Забавянето не означава просто повече чакане пред администрацията. Зад всяко необработено заявление може да стои сделка, прехвърляне на дружествени дялове или корпоративно решение, което не може да бъде финализирано.
Дребен пропуск, директен отказ
Според адв. Токушев натрупването на заявления води и до друга тревожна практика. Вместо на заявителя да бъдат дадени указания да отстрани технически пропуск, в значителен брой случаи се постановява директен отказ.
Като примери той посочва липса или неточност при платената държавна такса – пропуски, които могат да бъдат поправени, без цялата процедура да започва отначало.
При отказ обаче фирмата трябва да подаде ново заявление, да плати отново необходимата такса и да изчака документите ѝ отново да стигнат до разглеждане.
Това увеличава не само административната тежест, но и разходите и несигурността за бизнеса.
Как забавянето блокира фирмите
Един от най-ясните примери е прехвърлянето на дружествени дялове. Докато промяната не бъде вписана, участниците в сделката не могат да разчитат на актуални данни в публичния регистър и трудно могат да планират следващите си действия.
Проблем възниква и при общите събрания на акционерни дружества. Поканата за тях трябва да бъде обявена в Търговския регистър най-малко 30 дни преди насрочената дата.
Ако заявлението бъде разгледано със закъснение, необходимият срок вече не може да бъде спазен. Събранието трябва да бъде насрочено отново, а решенията, които зависят от него, остават отложени.
Това може да засегне промени в управлението, увеличаване на капитала, разпределяне на печалба, инвестиционни решения и други действия, без които дружеството не може да продължи нормалната си работа.
След смяната на ръководството
Сигналът за забавянията идва около месец и половина след промяната в ръководството на Агенцията по вписванията.
На 20 май правосъдният министър Николай Найденов обяви, че е предложил освобождаването на тогавашния изпълнителен директор Даниела Митева. Като причина той посочи установени от Инспектората на Министерството на правосъдието „фрапиращи и недопустими практики“, продължавали с години.
Даниела Митева: Данните за нарушения са неверни
Сред посочените проблеми бяха нарушения при обществени поръчки, счетоводни слабости, съмнения около управлението на архивите и риск от нерегламентиран достъп до документи и лични данни.
Министърът съобщи и за сериозен кадрови проблем – около 60% от щатните бройки в агенцията са били незаети. Това означава, че институцията е работила с далеч по-малко служители от предвиденото, още преди настоящото натрупване на заявления.
Митева отхвърли обвиненията и заяви, че е представяла доклади и доказателства, според които твърденията за нарушения в работата на агенцията не отговарят на действителността.
На 21 май за нов изпълнителен директор на Агенцията по вписванията беше назначена юристът Елиана Илиева.
Фрапиращи нарушения в Агенцията по вписванията разкри правосъдният министър
Бизнесът вижда по-бавна, а не по-добра работа
Адв. Токушев свързва сегашното влошаване на сроковете именно с периода след кадровата промяна.
По думите му, независимо от мотивите за освобождаването на предишното ръководство, резултатът, който адвокатите и фирмите виждат всекидневно, е, че регистърът работи по-бавно.
Това не означава непременно, че смяната на директора сама по себе си е причината за забавянето. Агенцията вече е имала сериозен недостиг на служители, а новото ръководство е поело институцията в период на допълнително натоварване.
Липсата на достатъчно длъжностни лица по регистрацията обаче има пряко отражение върху скоростта, с която се разглеждат заявленията.
Допълнително натоварване заради еврото
Работата на Търговския регистър беше усложнена и от процедурите, свързани с въвеждането на еврото.
На 24 март Агенцията по вписванията съобщи, че е приключило автоматичното превалутиране на капитала на търговските дружества от левове в евро.
Фирмите не трябваше сами да подават заявления единствено заради автоматичното преизчисляване. При първото следващо заявление обаче те трябва да представят дружествен договор или устав, в който стойностите на капитала и дяловете са приведени в евро.
Това означава допълнителни документи за проверка при всяка следваща промяна, която дружеството поиска да впише.
Освен заявленията, свързани с еврото, през този период в регистъра традиционно постъпват и голям брой годишни финансови отчети. Съвпадането на двете кампании допълнително увеличава натоварването върху служителите.
Не е срив на системата
Проблемът не е, че електронният портал е недостъпен. Той работи и заявления могат да бъдат подавани.
Задръстването възниква след подаването – при проверката на документите и произнасянето на длъжностните лица по регистрацията.
За фирмите резултатът обаче може да бъде сходен с блокиране на услугата. Документите са подадени, но дружеството не знае кога ще получи вписване, указания или отказ.
Към момента Агенцията по вписванията не е публикувала на сайта си официална информация за мащаба на сегашното забавяне, броя на натрупаните заявления или срока, в който се очаква работата да се нормализира.
Повече от административна услуга
Търговският регистър съдържа официалните данни за собствеността, управлението, капитала и състоянието на компаниите.
На информацията в него разчитат банки, инвеститори, контрагенти, нотариуси, адвокати и държавни институции. Затова забавянето на вписванията не засяга само фирмата, подала заявлението, а цялата верига от отношения около нея.
„Търговският регистър не е вътрешна административна услуга. Той е гръбнакът на правната сигурност в оборота“, подчертава адв. Виктор Токушев.
Когато законовите срокове престанат да бъдат предвидими, бизнесът не може да знае кога една сделка ще бъде окончателно приключена, кога нов управител ще бъде вписан или кога дадено корпоративно решение ще произведе необходимия резултат.
А цената на това чакане не се измерва само в дни. Тя може да бъде пропусната сделка, забавено финансиране или решение, което фирмата трябва да започне да подготвя отначало.
