С лед тежките катастрофи от последните месеци експерти по пътна безопасност и главният прокурор, ще обсъждат мерки, с които да се сложи край на войната по пътищата.
Това, че сме водещи в Европа се дължи на голяма степен на липсата на институциите. Проблемите тук се дължат на безхаберие - темата не представлява интерес. Когато възникне тежко произшествие, темата представлява интерес от гледна точка на това, че добрата новина е лоша новина. Всяка институция трябва да си върши задълженията по законовите правомощия, разбира се.
Това заяви Иван Гешев, главен прокурор, по време на среща с Института по пътна безопасност, предаде репортер на БГНЕС.
На срещата, организирана от Института за пътна безопасност, се очаква да бъдат представени резултатите от действията на институциите до момента и какво следва оттук нататък.
- Десислава Пиронева, заместник на главния прокурор каза, че в прокуратурата е получен сигнал. Вследствие прокуратурата е изискала данни от МВР и са получили данни преди известно време, които показват тревожна тенденция. “Броят на издадените наказателни постановления са 2 от 47 000, над 36 000 наказателни постановления не са връчени от 2019г. до 2022г.”, посочи тя.
Пиронева каза, че това не е нито първата, нито последната жалба или сигнал, с която Върховна административна прокуратура е сезирана. “23 са сигналите, по които сме работили в последните над 2 години. От 23 сигнала, по 16 са изготвени предложения към един или повече от 1 компетентни органи”, посочи тя.
- Богдан Милчев, председател на УС на института по пътна безопасност, каза че има няколко причини за организирането на срещата с няколко министри.
Пътната безопасност е елемент от националната сигурност. Повече от десет години сме най-опасната страна за движение в ЕС с малки изключения, има заплаха за националната ни сигурност, посочи председателят на УС на Института за пътна безопасност Богдан Милчев.
Като причини той маркира политическата нестабилност, неглижиране от институциите като досаден служебен ангажимент на пътната безопасност, както и нарушената координация между тях. Институциите не си говорят помежду си и жертва сме хората, които се движим по тези пътища, допълни Милчев.
- Захари Христов, заместник-министър в МРРБ заяви, че вече има видими резултати от тяхната работа. Той обясни, че вече публикуват всичко в сайта на АПИ, за да има прозрачност. “Първата и голяма крачка към осветляване на сектора - гражданите могат да видят кой и какво върши. Всичко ще бъде видимо. Предприели сме множество действия за безопасност на пътищата”, посочи Христов.
- Иво Иванов, председател на АПИ каза, че много ударно са предприели действия за осигуряване на пътна безопасност. “Сменят се пътни маркировки, пътни знаци, почистване на мантинели и други дейности”, посочи той. Иванов посочи, че АПИ може да оказва влияние по пътя с тези неща.
- Алекси Кесяков, експерт от пътна безопасност заяви, че не можем да превъзпитаваме хората като ги глобяваме. “Хората правят грешки, но има и системни нарушители. Ние не искаме да глобим системните нарушители, защото ги мразим, а защото именно заради тези системни нарушения загиват невинни хора”, категоричен е той. Кесяков обясни, че ранното обучение по отношение на безопасност е много важно и добави, че когато в пътно-контролната система се вкарват пропуски, те трябва да бъдат поправени.
Гешев каза, че взаимодействието между институциите е ключово, както и това между властите. “За прокуратурата е изключително важно да има диалог между институциите. Този проблем с пътната безопасност, в голямата си част според мен може да бъде овладян в средните европейски показатели и стандарти”, посочи той.
Главният прокурор заяви, че като човек, който работи в наказателната сфера “никоя институция не е силна сама. Пътната безопасност зависи от институциите, една институция не може да постигне сама резултат”, категоричен е той.
На 6 септември станаха две тежки катастрофи на автомагистрала „Тракия”. При тях двама души бяха ранени. Млад мъж загина, а други осем са ранени при тежка верижна катастрофа през нощта в София.
