Н а втория ден след Великден според православната традиция започва Светлата седмица - време, в което се прославят светите апостоли и Света Богородица.
Светлата седмица завършва с втората пасха в неделя.
Нарича се Светла, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички.
Тя се нарича още и Нова неделя, защото с нея започва цикълът от недели, които споменават Христовото Възкресение. Нарича се и Томина неделя, защото в този ден се чете евангелското четмо за явяването на Христос на своите ученици, между които бил и апостол Тома.
Светлата седмица или Томината неделя е тясно свързана с името на
Тома - един от дванайсетте апостоли на Иисус,
който не повярвал на Христовото Възкресение. Когато мълвата за изчезналото от гробницата тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал в това знамение и поискал лично да се увери, като докосне раните от гвоздеите на прикования към кръста Иисус.
Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и така той сам се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му прости.
Оттогава останало и нарицателното Тома Неверни, а неделният ден от Светлата седмица се нарича Томина неделя.
В дните на Светлата седмица се благославят светиите: в Светли понеделник - светите апостоли, в Светли вторник и сряда - св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител. Тази седмица е наситена и с момински празници, сред които най-голям е честването на Светлата или Празната сряда.
На Светлата сряда от Светлата седмица се изпълняват два обичая,
които се правят за дъжд, плодородие, предпазване от градушка, бродници и лоши болести. Често през тази седмица стопанките повторно боядисвали яйца, които раздавали за душите на починали близки. Това е така, защото според древно поверие, раздаването на червените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.
Не е случайно, че за всички християни Възкресение Христово е най-великият и най-почитаният от всички християнски празници, донесъл светлината на Спасението и просветлението за всички хора по земята. Същността на този празник е в обещанието, че човеците отново ще могат да се върнат в рая, откъдето са изгонени.
И Светлата седмица е първата от поредица недели, когато тази светла вест трябва да достигне до всички.
Идеята на Създателя, според християнството, не е да накара човека да страда и да живее в този болезнен и смъртен свят. Той иска хората да се радват във вечността. В дните на богослуженията почти всички текстове на писанията от Новия завет говорят за последните дни – Денят на Апокалипсиса, страданията и бедствията, които ще сполетят цялата Вселена преди второто идване на Спасителя. С Възкресението си Спасителят Христос е положил началото на Вечността и на това, когато душите се отделят от тялото, да могат спокойно да отидат, където заслужават.
Припомнете си и словото на българския патриарх Неофит в полунощ на Великден:
„Нека Възкръсналият Спасител да просвети умовете и сърцата ни, да ни помага да преодоляваме трудностите и изпитанията, да даде на всички вярващи в Неговото Възкресение крепки душевни и телесни сили, непоколебима вяра и преизобилна любов, та всеки, който е в неведение, в отчаяние, в страдание, като види добрите ни дела и усети мира и топлината в сърцата ни, да се изпълни с радост и надежда, та на нашия поздрав: Христос възкръсна, да отвърне възторжено: Наистина възкръсна!“
криза, която тихо расте" />
