М ножество абитуриенти напускат българското училище неграмотни и ненаучени да се справят в реалния живот. Ако това не се промени, последиците ще са фатални, предупреждава пред "Дойче веле" (Deutsche Welle) Нели Колева от Фондацията "Заедно в час".
Tя изтъква, че неграмотните ученици не са способни да се справят в реалния живот. А техният брой не е никак малък. Според международното изследване PISA, около 40% от 15-годишните български ученици са функционално неграмотни, което означава, че те формално могат да четат, но не разбират съдържанието на прочетеното.
България е катастрофално обезлюдена
Около 500 000 са неработещите младежи у нас
Агресия, рушвети, измами, докъде стигат родителите
"Представете си какво означава това за гражданската култура на тези хора. Става дума за младежи, които някой ден ще бъдат шофьори, ще гласуват на избори, ще подписват договори. Ако българската образователна система не се промени, това ще се върне като бумеранг и трагично ще подкопае държавата ни", коментира образователният експерт.
"Матурите трябва да са основа за разговор. Те трябва да са началото, а не краят. Не трябва всичко да приключва с оценките. Ето, че от матурите изминаха повече от два месеца, но за това време нищо не се случи. Проблемите просто бяха забравени", посочва Нели Колева.
Според Министерството на образованието, тази година обобщените резултати от външното оценяване на 4-ти и 7-и клас показват по-малко двойки и повече шестици в сравнение с 2016 г.
"Не може да се говори обективно за напредък, защото няма реална база за сравнение на оценките. Прагът за оценка "Среден 3" всяка година е различен, а това не позволява да правим заключения", подчертава Нели Колева и добавя, че тройката тази година се е давала при 23% правилни отговори, а в държавите с добре развити образователни система тройка се пише при поне 40% верни отговори.
"Вероятно защото, ако прекалено много училища изпаднат под критичния минимум, това ще бъде доказателство, че образователната система в България се е провалила. И в момента положението някак се поддържа, дори и с помощта на оценките от тези матури," смята Колева.
В страната има много учебни заведения, които работят в трудни условия и в среда, различна от тази в елитните училища.
"Така например има училища, чиито ученици не са ходили на детски градини. Има училища, чиито ученици се отглеждат от баби и дядовци, защото родителите им са в чужбина. Има такива, в които децата не говорят добре български език. Впрочем, майчиният език на 45% от първокласниците в България през последната учебна година не е бил български. Погледнато отвъд оценките от матурите, може би тези училища дори бележат по-големи успехи, отколкото елитните. Само че това не се отбелязва никъде."
Нели Колева подчертава, че оценяването далеч не е единственият проблем на образователната система.
"В България системата продължава да е негъвкава и неориентирана към изискванията на XXI век. Учениците все още учат много неща наизуст, те не са научени да търсят сами информация, не са научени да я осмислят", казва експертът и добавя, че е много по-важно учениците да се научат да мислят, да взимат решения, да подхождат критично.
"Българското училище обаче не учи учениците на тези неща. В България дебати се разпалват като че ли единствено около това какъв учебник ще се ползва. А това е безсмислен дебат, защото учебникът е само един от множество начини на преподаване", категорична е Колева.
Според нея скалата на матурите не трябва да се променя удобно всяка година и трябва да се намери и утвърди система, която да отчита реалната ефективност на дейността на училищата.
