Стоянова: В БАН не им харесва да се борят за заплатите си

М оже би на хората от БАН не се харесва да се борят за възнагражденията си. Те искат сигурни заплати през бюджета, без да се търсят резултати от тяхната дейност, а по цял свят научната дейност се финансира на проектен принцип. 

Така председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова от ГЕРБ коментира протестите на учените. Според нея допълнителните възнаграждания за учените трябва да идват именно от конкретни проекти, за каквито държавата осигурява средства. 

БАН спуска черни знамена: Ликвидират ни

Горанов: Има повече за наука, но не е решено, при кого ще идат

БАН протестира заради „ликвидационното” си финансиране, както от академията виждат бюджета си за догодина, който вчера окончателно бе приет от парламента. Днес от централната сграда на БАН срещу парламента бяха спуснати черни траурни знамена в знак на недоволство.

„От БАН искат сигурни заплати през бюджета, а в цял свят научната дейност се финансира на проектен принцип”, заяви Стоянова.

Тя изтъкна, че в бюджетът за догодина са предвидени 5 млн. лева повече, „основно за заплати”.

„Наистина ръстът е малък, но това са ни възможностите”, заяви Стоянова.

Тя обаче допълни, че държавата за пръв път е отделила 65 милиона лева за научни проекти, „за които учените от БАН заедно с учените от висшите учебни заведения ще кандидатстват и това не са малко пари.”

Наред с това Стоянова изтъкна, че за трета година ще има и програма за млади учени. Депутатът не пропусна да спомене, че през първата година половината от тези пари са били разпределени между академиците от БАН, но миналата година това е било коригирано.

При представянето на бюджета миналия месец управляващите заявиха, че са предвидени общо 120 милиона лева повече за наука. 

"Будителите" протестират, депутатите с добри намерения

Какво е да си съвременен будител (ВИДЕО)

30% от служителите в БАН – на минимална заплата, изследват времето с кофа и телефон

Протестиращите от БАН мотивираха действията си с неизпълненото според тях обещание на държавата ни пред ЕС да инвестира 1% от БВП в наука.

Миналата година брутният вътрешен продукт на страната е 92,6 милиарда, което по тази система би отредило 920 милиона лева за научен бюджет на страната.

По изчисления на недоволните в БАН, в момента предвидените за наука пари са 0,18% от БВП. Те не са съгласни и с довода, че могат сериозно да повишат доходите си чрез проекти. 

„Изискванията на проектите са, че максимум 10-20% отиват за възнагражденията на хората”, изтъкна протестиращият проф. Николай Малинов.

„В сферата на науката съм от 10 години и бял ден не съм видяла. Брутната ми заплата е 590 лева”, заяви протестираща работничка в БАН при първоначалните протести срещу новия бюджет. Нейна колежка с над 35 години изследователски стаж взима 766 лева основна заплата.

В момента средната заплата в БАН е с 300 лева по-ниска от средната за страната, отчете причините за протеста председателят на научния синдикат в КТ „Подкрепа” Здравко Здравчев, цитиран от БТА.

30% от научните работници са с основна заплата, която е равна на минималната, допълни той. Доцентите в академиите пък взимат средно около 750 лева  при 1066 лева средна заплата за страната. 

От академията отчитат, че 5-те милиона лева увеличение ще покрият само нарастването на минималната заплата, която много от тях получават. 

НИМХ-БАН: Тук не е САЩ, работим първобитно

Цветан Цветанов обвини синоптиците за ада в Бургаско

Природни бедствия през есента пък показаха при какви условия БАН извършва някои от жизненоважните си изследвания. Цветан Цветанов от ГЕРБ обвини метеоролозите в академията, че не са предвидили силните дъждове в Бургаско, довели до наводнения и 4 жертви.

Тогава от НИМХ-БАН, на които цялата страна разчита за прогнозирането на времето, разкриха как липсата на средства не им позволява елементарна дигитализация на предвиждането и измерването на дъждовете. Водата се събира в метални съдове, след което размерите се съобщават по телефона веднъж дневно. На измерващото лице се плащат под 100 лева месечно.