Ж ивеем в общество, което се самоунищожава, което върви към собствения си край. Единственото важно нещо за повечето хора днес е да са готини и богати, нищо повече, коментира режисьорът Александър Морфов в интервю пред латвийско издание преди премиерата на представлението „Тържеството“ по мотиви от пиесата на Томас Винтерберг в Театър „Даилес“ в Рига. Целият текст на интервюто е публикуван на Morfov.com.
Да, това е началото на края. Не искам да съм лош пророк, но е така, предупреждава режисьорът и пояснява: Някои казват, че това е просто краят на една епоха, а не на човечеството въобще, че идва нов свят, но аз съм скептик. Защото съм тук и сега и виждам как цялата тази енергия се превръща в нещо ужасяващо.
Теди Москов: На протест срещу чалгизацията
Морфов: С Бинев унищожават интелигенцията
Според Морфов, ако погледнем по-мащабно, може да се каже много. Всички знаем – има тайни, които се прикриват, макар и да са публични тайни, за връзките между корпорациите и мафията. Те обаче никога не признават тези връзки, защото цялата общност ще разбере за това.
Носителят на над 20 международни театрални награди вярва, че днес се разиграва една ужасяваща игра между обществото и управляващия елит – всеки знае, че се случва нещо чудовищно, но вероятно по инерция продължаваме да живеем, както досега. Странно е, хората често сами се успокояват, като си казват – е, можеше да бъде и по-зле. Затова и продължават да избират все същите кретени, идиоти, престъпници дори.
За съжаление, това е месомелачка – никой не се е отървал жив и здрав, защото машината ги е смляла до гнила купчина. Онези, които се престрашават да говорят истината, или са унищожавани, или сами си причиняват това, като се затварят в собствената си черупка. Имам много честни приятели, които влязоха в политиката, но бързо напуснаха тази среда и повече не си показаха носа. Защото този процес ги е унижил, дори унищожил.
Режисьорът е убеден, че ако човек носи един куп вътрешни недостатъци, той ще ги прояви, попадайки в общество с болен морал или въобще без морал. А моралът се изпарява, щом един започне да се има за по-важен от друг, щом е допустимо да използваш „по-нисшия” от теб, да го манипулираш, да го „насилваш” по най-различен начин, при това безнаказано.
Ако някой извършва това и осъзнае, че няма никакви последици, у него се появяват най-разнообразни желания и ламтежи. Това е началото на диктатурата, на фашизма. Това е моментът, в който отпадат всички забрани, които са поддържали обществото в продължение на хилядолетия, за които ни припомня дори и християнството, принуждавало човека да се бои и да се подчинява на Божиите заповеди.
Модерната демокрация позволява и толерира всичко, не осъжда нищо, каквото и да било, казва театралният режисьор и добавя, че не знае къде е истината, но признава, че противопоставянето между модерната демокрация и исляма, а сега и сблъсъкът между двете, се основава на морал. Днешното западно общество изцяло е загубило морала си, разменило го е за печалба и неограничени свободи - всичко е позволено, няма никакви етични или човешки граници.
Човекът е несъвършено създание, разбира се. Има основно правило – човешките усилия винаги следват най-малкото съпротивление. Човекът избира онзи път, който е най-бърз, лесен и изгоден. В нашето общество това се счита за нормално, а не бива.
Хората са забравили качества като честност, уважение и други подобни, сега те се считат за „кухи”, макар и нашите предци да са ги намирали за важни.
Нещо дребно и банално би могло да срине цялата тази огромна система на печалбарството, посочва Морфов. Какво например би станало, ако всички банкомати откажат? Откъде вземаш пари? Колко носи човек в портфейла си в сравнение с това, което има в банката? Какво следва, ако се срине банковата система?
За няколко дни хората ще започнат да се избиват по улиците, защото, за да опази и защити собствения си живот и живота на близките си, човек се превръща в звяр. Само си представете една апокалиптична сцена, в която цялата тази огромна и красива система със всичките си вградени технологии бъде хвърлена във въздуха от някой инцидент или от хакерска атака, или от каквото и да било. Много хора ще започнат да се учат от нулата – как се пали огън, как се намира храна. Обаче градският човек понятие няма как да оцелее без техника, без ток...
Историята, разбира се, ни е научила на това – краят на една цивилизация започва, когато тя е в разцвет.
В такъв момент се появява новият човек, с ново мислене, с нови разбирания. Твърди се, че има надежда в новите поколения, индиго поколението, което ще поведе човечеството по пътя към неговото оцеляване. В това има известна логика, тъй като всичко днес сякаш се е запътило към бездна.
Според Морфов никой не може да каже какво предстои. Повечето хора не се замислят над това. Сутрин отиват на работа, вечерите прекарват пред телевизора, уикендите се забавляват. Трябва ли да се замисляме над това? Трябва. Ако не осъзнава какво се случва, човек превръща живота си в чужда измислена и програмирана функция, вместо сам да решава и сам да го живее. Хората трябва да знаят какво и как се случва, за да могат сами да вземат решения и да не са зависими от нечия воля, с други думи – податливи и лесни за манипулация. Кои „функции” са необходими на човек?
Да получава заплата, децата му да са здрави, да има забавни предавания по телевизията и всичко това ден след ден го вкарва в месомелачката. Резултатът е един човек, който се е превърнал във функция. Хляб на масата, покрив над главата, сериали, децата на училище... Какво повече му трябва? Нищо.
Повече от ясно е, че това е лъжа, че е манипулация, която ни превръща в маса. Стадо овце.
Корпорациите, които управляват света, имат една цел – всички държави, всички народи, всички нации да се превърнат в стада, за да се управляват по-лесно.
Разбира се, има все още надежда, щом можем да се занимаваме с такива фантазми като театъра. Той ни дава възможност да напомним на хората, че трябва да мислят и че не са длъжни винаги да вярват на всичко и да приемат всичко, което им се предлага. Не всяка истина е чиста монета, има и много лъжи сред монетите. Театърът, разбира се, не може да промени човек или да го превърне във воин на истината, но може да го накара да се замисли, заявява Морфов.
Докато човек може да разсъждава, все още има надежда за промяна. Хората са длъжни да задават въпроси и, когато не могат да намерят разумен, смислен и морален отговор, да се противопоставят или, най-малкото, да изразяват мнението си.
Когато човек се престраши да изказва мнението си, той намира съмишленици, обединява се с тях и става по-отговорен към собствената си съдба. Така не позволява да го превърнат в овца от стадото.
Дори нещо повече – това всъщност е последното, което ни е останало – да съхраним достойнството си.
Какво значение има дали си българин, руснак, германец? Важното е какво оставяш след себе си, хората те преценят и съдят по това. Когато се справяш добре, хората не се интересуват от твоята националност, но ако сбъркаш, те го оправдават с твоя произход. Не бих искал да водя след себе си своите предци, посочва Александър Морфов и добавя: Предпочитам да съм независим и свободен, без доброто или лошото, което националността би могла да прибави. Човек е значим с това, което е.
