С ветото миро е благоуханна смес от елей (зехтин), гроздово вино и ароматни билки, което се вари при специален и сложен богослужебен чин (ред).
При опелото преди погребението Христос е бил помазан с миро. Затова и вечерта на Велики петък има църковна песен "Мироносци идат, с миро Те помазват".
Съгласно древноцърковната практика право на приготвяне и раздаване на свето миро имат само главите на отделните напълно автокефални православни църкви - Вселенската патриаршия, Руската патриаршия, Румънската, Сръбската патриаршии и Българската патриаршия.
В своята най-нова история Българската православна църква приготвя за първи път миро през 1950 г., пет години след като Вселенската патриаршия я признава за самостоятелна.
Мироваренето се извършва веднъж на няколко години, при необходимост. В Българската църква това е осмото варене на миро. Водосветът, с който започна варенето, бе оглавен от патриарх Неофит.
Броят и видът на съставките на мирото не е строго установен.
Числото на съставните вещества варира обикновено от 20 до 57.
Най-важните компоненти са зехтинът, бялото вино, различни благоуханни смоли, треви, корени, етерични масла и светената вода, с която започва мироваренето, коментира отец Георги - председател на храма "Св. Николай Мирликийски Чудотворец" в Пловдив.
Подготовката за варенето на миро започва още от Неделя Кръстопоклонна на св. Четиридесетница. След св. Литургия главата на църквата извършва малък водосвет. След това се поръсват със светена вода материалите и съдовете, смолите - счукани на прах или ситно раздробени - се заливат с част от елея, колкото е необходимо за тяхното разтваряне, а тревите и корените се нарязват на ситно и се накисват в част от бялото гроздово вино, подсилено с чист винен спирт.
Материалите се оставят да киснат така до Цветница, когато следобед тревите се изцеждат от виното и всичко се приготвя в пълна изправност за мироваренето на следващия ден.
Самото мироварене започва от Велики понеделник, когато след св. Преждеосвещена литургия предстоятелят на Църквата отслужва водосвет и поръсва мироварните съдове и материали. След това той собственоръчно запалва огъня под казана с мирото и прочита първия откъс от Четириевангелието. След него присъстващите архиереи и други клирици четат Новия Завет и през цялото време разбъркват благоуханната смес.
Мироваренето продължава три дни.
Свареното миро се сипва в няколко съда, наричани конкуми, които след това се внасят в светия олтар. Освещаването на мирото става на Велики четвъртък.
Осветеното миро се пази в специално помещение - миротека. Раздаването му за църковни нужди става въз основа на писмено поискване от епархийските началства и с благословението на главата на Църквата. Отделните енорийски църкви и архиерейски наместничества се снабдяват със свето миро от съответната митрополия.
Още любопитни неща за празника вижте в специалната секция Великден в Edna.bg.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание последвайте страницата ни в Instagram.
