Ж ивотните в България се третират с антибиотици, но те не достигат до месото, което консумираме като краен продукт. Въпреки това проблемът със самата употреба на лекарствените средства е сериозен, защото след време може да се окаже, че най-обикновените инфекции са резистентни към лекарствените средства.
Това разкриха експерти в сферата на храните и лекарствата, потърсени от NOVA, след като Европейската агенция по лекарствата изнесе шокиращи данни за употребата на антибиотик в българските ферми.
Държавата отговори за антибиотиците в българското месо
Откриха отровна риба на пазара, вижте каква
Според доклад на агенцията на килограм живо тегло у нас съответства употреба на 121 грама антибиотик от страна на животновъдите. Това ни поставя на 8-мо място в ЕС, но по-големият проблем е, че самата употреба на лекарствата сред животните се увеличава. Покрай доклада се изразиха и съмнения, че фермерите не отделят болните животни и дават лекарства на всички.
Консумацията на месо, съдържащо антибиотик, би застрашило човешкия организъм като намали резистентността му към определени вируси.
Още вчера от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) опровергаха изводите, че използваните антибиотици достигат до крайния продукт за консумация. От 520 проби за такова съдържание всяка година, между 1 и 3 са случаите на открити антибиотици в месото. От БАБХ заявиха също, че фермерите не "тъпчат" животните безразборно с медикаменти.
„Всеки антибиотик, с който едно животно е лекувано, има карентен срок 25-30 дни, в който антибиотикът се излъчва от организма”, поясни д-р Диляна Попова от Асоциацията на месопреработвателите.
Тя уточни, че в този период фермерите не могат да дадат животното в кланица, а дори от млякото му е невъзможно да се произведат продукти като сирене и кисело мляко.
Попова още изтъкна, че в законните кланици има постоянен ветеринарен контрол и не се допускат болни или отровени с антибиотици животни.
Във всички животински стопанства, включително големите, действат ветеринари, които могат да разпознаят и отделят болните животни от другите, заяви Попова. Според нея това се случва дори и в птицеферми със 100 000 кокошки и никъде няма безразборно третиране с антибиотици.
Майки установиха: Детските храни тук са по-лоши и скъпи
„Медикаментозният фураж не се дава безразборно, а се изписва от ветеринарен лекар”, допълни Попова.
„Отговорно твърдя, че в месото в България антибиотици няма. Преди няколко години беше спряна тяхната употреба със закон като хормонални средства. Сега се ползват, когато животните са болни. Възможно е да се ползват от неразумни стопани. В крайният продукт обаче антибиотици няма”, заяви и националният здравен експерт д-р Ангел Кунчев.
Той и Попова са на мнение, че данните на европейската агенция за употребата на лекарствата във фермите са верни, но се интерпретират грешно.
„Фактът, че сме осми в Европа (по употреба на антибиотици в животновъдството) не е добър. Може и трябва да се намали употребата на антибиотици”, все пак изтъкна Кунчев.
Проблемът с антибитотиците и влиянието им върху микроорганизма е най-големият проблем в общественото здравеопазване, смята експертът.
„Ако нещата вървят както досега и продължаваме да използваме толкова антибиотици, то ние продължаваме да селектираме едни от най-страшните микроорганизми, които не се влияят от никакви антибиотици”, допълни той.
Това означава, че в един момент няма да можем да лекуваме не само пневмония, а обикновени бактерии по кожата или инфекции при порязвания.
Има европейски план срещу резистентността, който трябва да се следва на всяко едно ниво, включително екологично, заяви Кунчев.
криза, която тихо расте" />
