О т Българската агенция по безопасност на храните обявиха, че няма как да се говори за скок на употребата на антибиотици в животновъдството в България и допълниха, че това, че фермерите „тъпчат” животните с лекарства „за всеки случай” е невярно.
България участва в проекта „Европейско наблюдение на консумацията на ветеринарни антимикробни продукти” от 2011 г. Но този проект не дава информация за реално употребените антибиотици при различните видове животни. Вместо това се използват усреднени данни, екстраполирани с математически модели, като целта е да се представи информация за количествата антимикробни субстанции, с които потенциално могат да бъдат третирани всички животни.
Откриха отровна риба на пазара, вижте каква
Майки установиха: Детските храни тук са по-лоши и скъпи
Нещо повече, в последния доклад изрично е записано, че данните, които се предоставят доброволно от търговците на едро, за 2014 г. за България са непълни и това не позволява коректен анализ на тенденциите и съответно няма как да се говори за скок на употребата на антибиотици през 2015 г.
Според БАБХ не отговаря на истината и твърдението, че фермерите „тъпчат” животните с лекарства “за всеки случай”.
От 2006 г. в България е в сила забрана за използването на антибиотиците като растежни стимулатори и се спазва законовата разпоредба за нулева торерантност за съдържание на антибиотици в конвенционалните фуражи. За да бъде произведен един медикаментозен фураж, за същия трябва да има издадена рецепта от ветеринарен лекар.
Също така от показанията за употреба в кратките характеристики, етикети и листовки на лицензираните за употреба антибиотици е отпаднала възможността за прилагането им с цел профилактично третиране.
Отпускането на антибиотици става само срещу рецепта издадена от регистриран ветеринарен лекар в която е посочен максималния брой, които могат да бъдат закупени, дозата и продължителността на приложението им.
БАБХ има разработен план за борба с антимикробната резистентност. Всяка година агенцията изготвя Национална мониторингова програма за контрол на остатъци от ветеринарномедицински продукти и замърсители от околната среда в храни и суровини от животински произход, която има за цел да контролира неправилна употреба на антибиотици.
Същевременно се прилага т. нар. „карентен срок”, които регламентира времето от последната употреба на антибиотици до клането на животните, така че в месото да няма остатъчни антимикробни препарати.
Така през 2015 г. са изпитани общо 532 проби на животински продукти. Констатирана е една несъответстваща проба пчелен мед, показала наличие на сулфатиазол.
През 2016 г. са изпитани общо 521 проби. Констатирани са три несъответстващи проби патешко месо, показали наличие на тетрациклин.
През 2017 г. до 30 септември са изпитани общо 290 броя проби за наличие на антибактериални субстанции без да бъдат открити нарушения.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!