Н а 14 септември Православната църква отбелязва Въздвижение на Светия кръст Господен.
Имен ден празнуват всички, носещи имената: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.
Кръстовден е един от 12-те велики християнски празника.
Според църковното предание Св. Елена - майка на император Константин Велики - е ревностна християнка. През 326 г. тя се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните.
Усилията ѝ се увенчават с успех.
Намерени са пещерата на гроба, както и трите кръста, зарити в земята.
Кой от трите е Христовият кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек.
Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в храма в Йерусалим "Възкресение Христово". На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.
След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г.
На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите.
От това "въздвижение" получава своето име и празникът.
Така кръстът от средство за наказание станал средство за спасение.
Кръстът станал символ и знаме на Християните и с него те побеждавали всяко зло.
По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. Според народния обичай този ден се свързва с края на лятото и началото на есента. Осветява се семето за посев и се започва гроздоберът.
