Бърз кредит - ако търговецът е анонимен, помислете пак

С редният размер на бързия заем е 400 лева, доста по-рядко достига до 1000-2000, а с него се покриват най-вече разходи от длъжника.

Една от причините сумата да се тегли предпазливо са случаите, в които върнатите пари след това са със 150 процента лихва:

 „Преди няколко години бързи кредити теглеше човек със средно образование и ниски доходи. Сега с дигитализирането на услугите, с по-лесния достъп се наблюдава една тенденция все по-млади хора – до 30 години и с висше образование да се възползват от тази услуга”, обясни Николай Цветанов от Асоциацията за отговорно небанково кредитиране пред NOVA.

„Декември е месецът, в който най-много развързваме кесията.

В месеците след това идват и големите сметки за ток и отопление”, коментира Димитринка Гринко от Асоциацията на колекторските фирми.

Именно настоящият момент в годината било и времето, в което бързите кредити се теглят най-много.

Заради високите зимни сметки, пътувания по празниците и купените подаръци, Николета Величкова също прибегнала до този вариант.

Сметката обаче отново не излязла:

„Разбираш го, когато дойде време да платиш – никой не ти предлага договор да разпишеш, не отиваш в офис – всичко е "отиваш, дават ти парите и си тръгваш" – и после разбираш, че трябва да върнеш 150% отгоре.

Когато човек е в безизходица се стига и до такава ситуация”, коментира още Николета.

В България: Бързи кредити за 2 милиарда лева

За какво не стигат парите на българина

Въпреки това се оказва, че да се вземе бърз кредит също не е лесно. Само един от десет кандидати за заем е одобрен, показват данните на бранша.

Затова и лошите бързи кредити са под 3 %.

От лоялните фирми пък съветват клиентите да четат всичко в представения им договор. Ако такъв няма, да не се съгласяват на условията изобщо.

И напомнят –

„ако срещу рекламата няма име на лицензирана финансова институция, или търговец, помислете“...

От Комисията за защита на потребителите предупреждават, че на рекламите, залепени по дървета и различни сгради основното, което се набива на очи е сумата и достъпността. Но често се пропуска допълнителната информация:

„Тогава, когато един търговец не е готов да сложи името и марката си пред рекламата за продукта – това е една гаранция, че той се страхува от нещо. Можем да стигнем до нелицензирани компании, измамници – които въобще не са финансови институции, или банки, които нямат право да предоставят такива услуги – които устно обещават една цена на услугата, а после изискват друга и се стига и до тормоз на потребителя”, коментира Николай Цветанов от Асоциацията за отговорно небанково кредитиране.