„Умолявам ви да смекчим и да направим тона нормален, защото е много тежко да балансираш между различните интереси и то не на олигарси, а вашите, зад които вие заставате с имената и бизнеса си. Сигурно има олигарси, но те не са предмет на нашия разговор. Започвате от днес, утре по плана, залив по залив. Страхът и слухът в България работят със страшна сила. Там на място, не офиси, служителите ще закараш там и нива по нива, бостан, по бостан. Мога да успея в Брюксел, само ако демонстрираме единство”, каза премиерът Бойко Борисов по време на срещата за защитена зона „Комплекс Калиакра”.
След сблъсъците Борисов спря заповедта, БСП с отговор
Валери Симеонов: Ще има компенсации за защитена зона „Комплекс Калиакра”
Нено Димов: БСП заложи на три пъти бомбата с "Натура 2000"
Той говори с кметовете на общините Каварна, Шабла и Балчик, собствениците на имоти от инициативния комитет „Да спасим Крайморска Добруджа”, представители на природозащитните организации, браншовите организации и експерти от Министерството на околната среда и водите.
„Не можем да оставим на отделно ведомство ситуация, в която жандармерията стои между хората. Всичко друго мога да понеса, такова нещо не мога. Опасенията на хората са в следното - във всеки град в Гърция имат рибна борса. Половин България плажува там и всеки ден ползва продукти от морето. Същото е в Хърватия. Понеже ми е много интересно да гледам рибите и винаги гледам да ходя по борсите. Винаги се съобразяваме и с тези, които искат да бранят делфините, мидите, коралите. Балансът е много труден, но именно затова са тези институти, които да намират баланса”, заяви Борисов.
По време на срещата премиерът призова неколкократно за разбиране и нормален диалог по темата. „Планът за управление да се прави на място, за да можем да чуем всеки човек и тогава, ако не можем да защитим някой, имаме компенсаторни механизми. 20, 30, 40 млн. лв. има в различните компенсаторни механизми”, посочи премиерът.
„Моля кметовете да осигурят необходимото. Колегите от БАН сутринта дори не искаха да идват. Ще ви се осигури всичко необходимо да отидете да убедите хората, че идвате да разговаряте, да приемате, да свършите работата си. Заповедта със своето действие действа, за да не се налагат санкции, а планът за управление, за който става въпрос, от петък почвате да го разглеждате. За рибарите се разбрахме - ще правим нова среща, на която ще каним и рибари, рапанджии, мидари, и без неправителствените организации не правим нищо. Ще видим къде може на морето”, поясни Борисов.
Той възложи на министъра на околната среда с работните групи бързо да изпълнят текстовете на законите и това, което са взели като решение.
„На терен да не се получава това да я получават заповедта от София. Отивате в Несебър, Бургас, Созопол или там, където са тези зони една по една, събирате хората, обсъждате, правите, подписваш заповедта. Разчитам на кметовете, че повече такива неща няма да има. Идват, говорят, приказвате си, спорите си, ходите на нивата, виждате я, връщате се, нанасяте я. Да, тежък процес е, но другият е неприемлив, защото той е силов и не носи никакъв резултат”, каза още Бойко Борисов.
„Проблемът на Калиакра не е в Брюксел, не и в „Натура 2000”, а в начина, по който са определяни границите на земите”, посочи министърът на околната среда и водите Нено Димов.
„Това, за което се споразумяхме, беше че ощетените собственици ще бъдат компенсирани. Възложено е на Министерството на регионалното развитие в спешен порядък да подготви следващите кризисни райони и общини, а не да се получава така прибързано и с невярна информация и реакция от слухове”, коментира след срещата вицепремиерът Валери Симеонов.
Според Евдокия Манева пък министърът на околната среда е подложен на натиск заради чужди грешки.
„Министър Нено Димов поема удара за сериозни грешки, които са направени в миналото и това е много несправедливо”, коментира Манева - бивш министър на околната среда и водите в правителството на Иван Костов.
„Смятам, че проблемът беше заложен още през 2007 година, когато бяха определени зоните от „Натура 2000” в България по проект на неправителствените организации. Повече от една трета от българската територия беше поставена под защита, като при определянето не винаги достатъчно компетентно и аргументирано бяха включвани територии. Например бяха включени хвостохранилища, както и военни полигони. Не бяха отчетени интересите на хората”, коментира Манева.
Тя посочи, че това е период, в който една голяма част от земеделските земи е пустеела и вместо като такива, са били отразени като ливади.
„Тези грешки допусна тогава Джевдет Чакъров, правейки реверанс към неправителствените организации. Спомням си, че сумата, която неправителствените организации тогава получиха, беше 5 млн. долара. След това Джевдет Чакъров даде още 700 хиляди, за да се верифицират тези територии от БАН, но като че ли още тогава работата не беше свършена като хората”, подчерта Манева.
