В ъвеждане на нов предмет „Добродетели и религия“ и ограничаване на мандатите на директорите на училища обсъждат на първо четене депутатите.
Парламентът разглежда три законопроекта за изменение на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Единият е внесен от Министерския съвет (МС), а другите два – от депутати от „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ). Законопроектите бяха представени в пленарната зала от техните вносители в началото на дискусията.
"Добродетели и религии" няма да влезе в училищата през учебната 2026/2027
Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев каза, че
законопроектът на МС съдържа над 20 отделни предложения. Сред новите политики, които предлагаме, е на първо място езиковата интеграция. Когато едно дете не знае български език на входа на образователната система, било в първи клас или връщайки се от чужбина, то да започне само с учене на български език, посочи той.
Вълчев отбеляза, че предлагат усилване на възпитателната функция чрез новия предмет „Добродетели и религия“. Новото в случая не е религията, а програмата по добродетели, по този предмет няма да се пише оценка, обясни министърът.
Той посочи, че обучението по религия е възстановено през 1997 г. Това, което предлага законопроектът, е разширяване на достъпа до религия. В момента този достъп е в по-малко от три процента от училищата и са обхванати около 10 хиляди и 700 деца, каза министър Вълчев. Учители са тези, които ще преподават предметите, няма нито едно дете да бъде карано да учи религия против волята му, основната програма ще бъде по добродетели, обясни той.
Красимир Вълчев посочи още, че математическите училища се извеждат като специализирани, предлага се реформа при атестацията на учителите и нова професионална квалификация „ранно учене и грижа“, която да обхваща периода от 0 до 7 години, т.е. детските ясли и градини.
Красимир Вълчев: Незнаенето на български език е проблем
Елисавета Белобрадова (ПП-ДБ), един от вносителите на втория законопроект за изменение на ЗПУО, посочи, че
основна негова цел е създаването на правила, които да позволят на държавата да гарантира равен достъп до качествено образование.
"Предлагаме ясни дефиниции за равен достъп и качествено образование, както и механизъм за гарантиране на качеството", посочи тя.
Законопроектът поставя акцент върху ранното детско развитие, каза Белобрадова и добави, че предлагат разширяване на достъпа до образование чрез допълващи услуги. За децата, които не владеят български език или българският език не им е майчин, предвиждаме правила, които да гарантират ефективна езикова подкрепа, това означава квалифицирани преподаватели, повече ресурси и системна работа още от детската градина, включително и през лятото, за да не се налага нито едно дете да повтаря първи клас и да се намали броят на отпадащите от класната стая, коментира депутатът.
Друг акцент е държавата да насърчава внедряването на иновации, технологии, вкл. изкуствен интелект в образованието, посочи тя. Белобрадова коментира, че религиозното обучение трябва да остане избираемо и да включва всички деноминации в Закона за вероизповедания.
Николай Денков (ПП-ДБ), един от вносителите на третия законопроект за промени в Закона за предучилищното и училищното образование, коментира, че
е важно изкуственият интелект да бъде въведен в закона по подходящия начин – етично, безопасно и образователно.
Той посочи, че религията има своето място в светското образование, но това не трябва да я противопоставя с другите науки.
"Предложили сме религията да се появи като система от възгледи и идеи за формиране на национално самочувствие, патриотичен дух, родолюбие и добродетели", каза Денков.
"Следващото предложение е дискусионно, но достатъчно важно, за да се разгледа сериозно, а именно въвеждане на ограничението от максимум два последователни мандата за директорите на училища", посочи депутатът.
"Директор на училище може да се върне като учител за четири години и след това отново може да стане директор", обясни той.
Денков каза, че предлагат и дефиниция на термина "пропаганда".
