Е дин от основните проблеми в българското образование е незнаенето на български език. В ромските квартали има по-голяма концентрация на този проблем. Системата обаче трябва да продължи да работи в посока на решаването на този въпрос. Оказва се, че за тези деца, от въпросните квартали, е трудно да бъдат накарани да ходят ежедневно на училище, а още по-трудно е да научат български език и математика, а оттам и останалите предмети. Това каза пред журналисти в Пловдив министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, който участва в работна среща в СУ "Найден Геров" в кв. "Столипиново", предава NOVA.
Той посочи, че основните причини за този проблем са социално – културни – отношението към образованието, липсата на отговорност у родителите, а също така и икономически, които обаче намаляват. Вълчев подчерта, че родителите получават подкрепа от държавата под формата на различни финансови помощи, а също така и осигуряване на храна в училище.
По темата за събирането на санкции от родителите, които не изпращат децата си на училище, министърът посочи, че тези рестрикции не работят. „3% са наложените санкции, от тях 2% са събрани”, допълни той.
Министърът обясни още, че през последните две години са отпуснати средства за назначаване на повече професионални медатори. Тази година има близо 1400 такива и те участват активно в обхождането на домовете, в които децата не ходят на училище.
Красимир Вълчев коментира и темата за евентуалното въвеждане на новия предмет Религия и добродетели като задължителен за изучаване.
„Самата програма не е конфесионална и няма да включва само религии. Тя ще бъде с акцент уроци по добро. Такива програми има в много училища. Програмите по религия включват възпитание в общочовешки ценности – толерантност, взаимно уважение, доброта, неразделение. Училището е най-контролираната среда. Имаме смесени в райони, в които децата учат и ислям и православно християнство. Децата не само, че не са разделени, а са по-толерантни, заедно празнуват, играят”, допълни той.
Вълчев посочи, че през последните години тестовете все повече се променят. Целта е да има повече практически задачи, повече да се мерят умения, по-малко да се оценява заучаване.
Един от основните проблеми в образованието е културата на заучаване, учебните програми са амбизиозни и това кара децата да заучават информацията заради самия изпит, посочи министърът. Той каза, че така не се изграждат трайни знания.
Промяната, заложена за изпита догодина, включва 6 от 24 задачи, които ще включват познания на елементи от учебните програми по природни науки, обясни Вълчев.
⇒ По отношение на направените вече промени Вълчев каза, че през последните години за изучаване е въведен и втори чужд език, допълнени са часове по Гражданско образование, по Компютърно моделиране и Информатика, разширена е профилираната подготовка, намалена е общообразователната. Но допълни, че децата трябва да имат широкия набор от умения, които им дават общообразователните дисциплини
По-късно през деня министърът участва и в „Интервюто в Новините на NOVA".
В него той заяви, че амбициозните програми стимулират „препускането през уроците”.
„Имаме проблем с темпото. По този начин се възпроизвежда и културата на заучаване. Затова трябва да се промени учебната програма, оценяването. По нито един учебен предмет не стигат часовете. Важно е методите на преподаване да бъдат насочени към мотивацията за учене с разбиране”, поясни той.
„Трябва да има повече практически задачи, упражнения по химия и физика. Важна част от мерките, които предприемаме, е изграждането на STEM центрове във всички училища, които ще позволят обучението да бъде по-практично”, каза още Вълчев.
По думите му учениците се концентрират все по-трудно в час.
