Н ай-важният ресурс за справянето с която и да е криза, е доверието в институциите, които я управляват, а едно управление се ползва с доверие когато само взема решенията в интерес на гражданите, а не под обществен натиск и в резултат на ПР сметки.
Това каза президентът Румен Радев на експертната дискусия "Социални и икономически измерения на кризата COVID-19. Европейският опит и България" в София, която е под егидата на държавния глава.
Румен Радев посочи, че доверие има, когато средствата се харчат прозрачно и се отчитат пред обществото. Не колко си дал, а къде, защо и как си изхарчил всеки лев, когато решенията се взимат на базата на законите и конституцията, а не на определени хрумвания, посочи президентът.
Липсата на адекватни мерки ни изправя пред много по-дълбок проблем от възстановяването на прекъснати производства и услуги, и това е задълбочаването на бедността и неравенствата, където без друго сме европейски шампиони, каза президентът. По думите му ако не успеем да овладеем тази тенденция, рискуваме дълбоки обществени разломи, деградация, растяща престъпност.
Дискусията е важна, защото здравната криза вече породи социално-икономически сътресения. Преодоляването на кризата изисква всеобхватна и реалистична информация и задълбочен анализ за измеренията й, както и за ефекта от прилаганите до момента мерки. Дискусията отваря вратата към важната тема - България след коронавируса, посочи Радев.
Той отбеляза, че още от първия ден е настоявал многократно за убедителни мерки за най-засегнатите, за да не прерасне здравната криза в социална и икономическа.
Той припомни и че още в деня след обявяването на извънредното положение е поканил работодателските организации и синдикатите, за да се чуят проблемите и за да стане ясно, че ако държавата не се намеси бързо, и то с адекватни мерки, последствията могат да бъдат много по-опустошителни от самия коронавирус.
Радев каза, че е настоявал през цялото време мерките да отговарят на три важни критерия - навременност, достъпност и безвъзмездност. Ако за най-нуждаещите се предлагат кредити, а не помощ, държавата губи смисъл като опора за своите граждани в труден момент, коментира президентът, като добави, че е акцентирал през цялото време и за подкрепа на най-засегнатите граждани, и за микро и малките предприятия, които са гръбнакът на икономиката ни. Той напомни, че още от началото на април е призовал за ясен план за поетапно и управляемо излизане от кризата.
Българите вече излизат от състоянието на хипноза след насажданата паника, смята президентът, който добави, че те все повече си задават въпроса какво действително се случи около пандемията, защо събитията се развиха по този начин, какви са последствията върху психиката, върху общия здравен статус на българина, какви са пораженията върху икономиката и как ще продължат да се развиват оттук нататък, какво влияние ще окажат върху живота на хората, до колко и как могат да разчитат на държавата, как трябва да бъдат продължавани тези мерки.
Отворена икономика сме и когато нашите мерки закъсняват от другите или са зле работещи, това свива и без това ниската ни конкурентоспособност, заяви Румен Радев, като коментира, че когато закъсняваме с възстановяването на икономиката и с овладяването на безработицата, рискуваме повишаване на емиграцията и нов демографски срив.
Като положителен момент президентът посочи, че кризата е извела на преден план добродетелите и силата ни като общество. Той благодари на българите, запазили самообладание, неподдали се на "хипноза и паника", и вместо страх проявили здрав разум и дисциплина, солидарност и отговорност. По този начин показахме и виталността ни като нация и способността ни да се мобилизираме и да се справяме с общи усилия с предизвикателствата, посочи държавният глава, според когото този безценен капитал ни дава увереност, че като общество не само можем да преодолеем тази криза, но и да сложим край на негативизма и да се справим много по-добре, да заемем достойно място в европейското семейство, каквото ни се полага.
Направихме доста дискусии в екипа ми, в Стратегическия съвет, с експерти - с целта да инициираме стратегическия дебат, не за възстановяването на България, а за много по-амбициозна цел - за социално и икономическо възраждане на страната, посочи президентът, който планира дискусия по тези теми.
Вицепрезидентът Илияна Йотова, която участва в днешната дискусия, коментира, че кризите са нещо, което трябва да се управлява, а не да се запълват дупки "ден за ден". Йотова посочи, че кризата ще мине през два етапа - стабилизация на здравната система, с която, по думите й, България се справя добре, и важната втора фаза - след широка обществена дискусия да се вземат правилни решения как да се излезе от кризата.
Йотова каза, че има четири заповеди на здравния министър, но липсва елементарна хронограма как се излиза от извънредните мерки, както и няма никаква програма за изход от икономическата ситуация. Важно е да има и втори, икономически щаб, освен здравния, припомни позицията си тя.
По думите й опасността не е отминала и са необходими много по-сериозни, координирани и отговорни решения по отношение на здравна система. Йотова постави темата за състоянието не просто на болниците, а на цялата система.
Какво нанесе тази криза по темата човешки права, какви са политическите ефекти на кризата, постави още като въпроси вицепрезидентът Илияна Йотова.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуално съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
