„Тихото отказване“ - понятие, възникнало в корпоративната среда за описване на служители, които изпълняват единствено служебния си минимум - все по-често се използва за описване на опасен модел в брака.
В контекста на взаимоотношенията неформалният термин се отнася до съпрузи, които остават формално заедно, но драстично свиват емоционалните си усилия, комуникацията и участието си във връзката.
Експертите по семейни отношения посочват, че двойките могат да продължат безупречно да изпълняват ежедневните си задължения - от домакинските грижи до отглеждането на децата, дори когато единият партньор вече се е отдръпнал емоционално и физически. Темата придоби огромна популярност и в социалните мрежи, където все повече хора споделят как живеят в брак, в който се чувстват изоставени.
'Quiet quitting' marriage trend has surprising warning sign couples may overlook https://t.co/wyGankH0mD pic.twitter.com/JPcxQipHYP
— New York Post (@nypost) August 29, 2026
Лицензираният брачен и семеен терапевт Лиза Брукс Кифт от Калифорния заяви, че пълната липса на търкания всъщност може да бъде ранен предупредителен знак за сериозен проблем.
„Мит е, че липсата на спорове автоматично означава здрава връзка“, посочва Кифт. „Много хора избягват конфликтите и вместо да адресират чувствата си, избират да ги потулят. В дългосрочен план това подкопава самите основи на емоционалната безопасност.“
- Влиянието на стила на привързаност
Според Кифт стилът на привързаност на даден човек - моделът, по който той търси близост и подкрепа - определя начина, по който реагира на брачните трудности.
„Хората с избягващ стил са по-склонни да останат в собствената си мрежа, на своя собствен 'остров', и да преминават през трудностите сами, защото се чувстват най-комфортно, разчитайки единствено на себе си“, обяснява тя.
От друга страна, хората със сигурен стил на привързаност са по-малко склонни да се задържат в подобна динамика. Те са по-отворени да подходят с доверие към партньора си и вярват, че възникналите проблеми могат да бъдат решени.
Тези модели до голяма степен се оформят от ранните преживявания в детството, свързани с доверието, себеуважението и това дали емоционалните нужди на детето са били задоволявани. Когато връзките в зряла възраст започнат да повтарят тези първични разочарования, партньорите постепенно губят надежда.
„В практиката си често виждам хора, заели подобна позиция след поредица от неуспешни опити да получат емоционална подкрепа, което в крайна сметка ги е довело до безнадеждност“, допълва терапевтът.
- Ранните предупредителни знаци
Кифт идентифицира няколко ключови симптома, че един от съпрузите е започнал да се откъсва емоционално:
- Спад в откритата и искрена комуникация
- Натрупване на неразрешени конфликти
- Нарастващо нетърпение към другия
Склонност да се допуска най-лошото за намеренията на съпруга, вместо да му се гласува доверие
Ако тези проблеми се пренебрегнат, съжителството може да се превърне в това, което журналистката Моника Коркоран Харел описва като „паралелна игра“ - термин от детската психология за малки деца, които си играят едно до друго, без реално да общуват помежду си.
Спасяването на брака изисква пълно волеизявление и от двамата партньори, което става изключително трудно, след като единият вече се е отдръпнал твърде дълбоко.
„Ако човек емоционално е затворил страницата, той вече няма да бъде отворен за възстановяване на връзката“, предупреждава Кифт. Тя допълва, че постоянната свръхбдителност и очакване на разочарование пречат на отдръпналия се партньор да забележи дори позитивните промени в другия.
За двойките, които все пак имат желание да съхранят съюза си, Кифт съветва да започнат с разговор в безопасна атмосфера, в която ясно се изразява грижа и загриженост.
Тя предлага следния пример за подход: „Знам, че напоследък може да не е изглеждало така, но ти и нашият брак сте изключително важни за мен. Можем ли да намерим време да седнем и да поговорим?“
