М есец септември 2023 г. е един от най-топлите за последните 90 години, сочи справката на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) за времето през септември.
Средните месечни температури са между 16 и 23 градуса по Целзий, като имат отклонение от месечната норма между плюс 1 и плюс 4 градуса. Най-високата измерена температура е 37,2 градуса на 23 септември в Крумовград. В София най-високата измерена температура е 32,2 градуса, също на 23 септември. Най-ниската минимална температура в станция в населено място е 2,1 градуса на 12 септември в Чепеларе, а най-ниската измерена температура е на връх Мусала на 28 септември - минус 1,3 градуса.
Необичайно горещо време в Испания и Португалия
В по-голямата част от страната месечните суми на валежа са между 1 и 120% от климатичната норма. Само в част от Рило-Родопската област има станции с месечна сума на валежа до 200% от нормата, а по Южното Черноморие и в Странджа – до 493% (Ахтопол). Средно за страната този месец септември е с по-малко валежи от септември 2022 г., но с повече от септември 2021 г. , отчитат от НИМХ. Най-голямото измерено 24-часово количество валеж е 207 mm от дъжд в с. Кости, обл. Бургас, на 5 септември. Обилният дъжд в района на Странджа през периода 4-6 септември причинява бедствие.
1–3 септември: В слабоградиентно антициклонално поле, времето е предимно слънчево, с повече купеста облачност в следобедните часове над източните райони и планините, където има и изолирани незначителни превалявания. Температурите са по-високи от обичайните. На 2 септември почти едновременно възникват четири пожара в Сакар планина, по границата с Турция, на територията на общините Свиленград и Тополовград, където е обявено бедствено положение. Топлото време и поривистият вятър спомагат за разрастването на пожарите. Огънят обхваща 10 000 хектара пасища и бадемови дръвчета. Налага се евакуация на жителите на свиленградските села Варник и Маточина.
4–5 септември: С преминаването на циклон през южната част от Балканите в България се създава валежна обстановка, със значителни валежи, особено в югоизточната част на страната, където са подсилени и по орографски причини, както и от близостта на Черно море като допълнителен източник на топлина и влага. В крайните югоизточни райони е обявено бедствено положение, като най-тежко засегнат е гр. Царево. Компрометирани са стените на два язовира, реките излизат от коритата си, напълно или частично са разрушени 13 моста. Придошлите води завличат в морето автомобили и каравани, наводняват улици и хотели, активират свлачища. Селища и къмпинги са евакуирани, населени места, главно в общини Царево и Малко Търново, остават без ток и вода, затворени са пътища. На 5 септември четирима души са загубили живота си във водната стихия в Царево.
Основните количества валеж, измерени в метеорологичните станции на НИМХ в района на бедствието, са регистрирани в интервала от около 23:30 часа на 4 септември до 15:00–15:30 часа на 5 септември (около 16 часа валеж): с. Кости – над 329.3 mm (l/m²), или 444% от месечната климатична норма, гр. Ахтопол – 253 mm (над 466% от нормата), и с. Граматиково – 288.4 mm (423% от нормата).
6–8 септември: След отминаването на циклона валежите постепенно спират, дневните температури се повишават.
9–14 септември: Налягането от запад-северозапад продължава да се повишава. Времето е предимно слънчево и спокойно. Температурите се повишават и максималните в повечето места, с изключение на Черноморието, достигат 30–35 градуса.
15 септември: През нощта срещу 15 септември над страната преминава студен атмосферен фронт. На места през нощта, както и през деня в следобедните часове има краткотрайни валежи и гръмотевици. В повечето райони валежите са слаби и умерени, но в Родопите са регистрирани и по-значителни количества. Температурите се понижават с 3 до 5 градуса.
16–17 септември: Въздушната маса над страната остава неустойчива. В много райони има валежи, придружени с гръмотевици. По-интензивни явления и значителни валежи има в Югозападна България, Родопите и в североизточните райони. Температурите се понижават с още 3–4 градуса.
18–23 септември: България е на границата на обширна и дълбока циклонална област на северозапад и антициклон на изток. Времето е предимно слънчево, с развитие на отделни купесто-дъждовни облаци и изолирани краткотрайни валежи и гръмотевици главно в западната половина от страната. Температурите отново се повишават и максималните през последните дни на периода в повечето райони са над 30 градуса, на места достигат 36–37 градуса.
24–28 септември: По студения фронт на циклона в северозападната част на Балканите се формира малък циклонален вихър, който бързо се премества на юг. Северната половина от Балканите остава в периферията на антициклона над Източна Европа. Над България се усилва североизточният вятър. Времето е променливо, сравнително топло за периода, макар че дневните температури се понижават. Краткотрайни валежи има през първия ден в северозападните райони, а през последния – в южните и източните; валежите са предимно слаби, но на отделни места има регистрирани и по-големи количества.
29–30 септември: С отминаването на циклона в южната част от Балканите, повишаването на налягането и отслабването на баричния градиент се очаква месецът да завърши със спокойно и топло за периода време, се казва в справката на НИМХ.
Наднормените температури през септември ускоряват настъпването на последните фази от развитието на късните земеделски култури. Вследствие на наднормените топлинни условия по-рано от обичайните срокове е отчетено настъпването на технологична зрелост при по-късните червени винени сортове грозде. Есенните сортове овошки също са встъпили в беритбена зрелост по-рано.
Поради топлото и сухо време през месеца в голяма част от полските райони засушаването възпрепятства провеждането на предсеитбените обработки на площите, предвидени за засяване с рапица и зимни житни култури. По тази причина на много места в страната са пропуснати агротехническите срокове за сеитбата на рапицата.
В резултат на обилни и интензивни валежи на 5 септември са регистрирани редица поройни и речни наводнения във водосборите на реките южно от р. Ропотамо и в крайбрежните зони на Южното Черноморие. През останалата част от месеца водните количества на реките в страната са били около и под праговете за средни води и около праговете за ниски води.
