З вънецът – символът на българския парламентаризъм, има своя история. Как се е появил на председателската маса? Всичко се случва преди 142 години във Велико Търново, разказва NOVA.
По правилник със звънец се открива и закрива всяко заседание на Народното събрание. Появата му има своята интересна история и тя е документирана в музей „Възраждане и Учредително събрание” във Велико Търново.
Всичко се е случило на първите заседания на първото събрание след Освобождението.
„Той не е бил предвиден като атрибут на събранието. Но още през втория, третия ден дебатите се разгорещили и председателят Антим Първи не е могъл да въдворява ред. Праща разсилният и той от близкото турско училище го взема”, разказва Иван Църов – директор на Регионален исторически музей във Велико Търново.
Така училищният звънец става парламентарен. Първият парламентарен звънец у нас е произведен преди три века – през 1742 г.
„На него има текст на фарси (персийски),
който дава поетичен вариант. Този, който го е изработил, казва: „Прости, Боже, мен – раба земен, за моите грехове. И ти, който четеш това – моли се за моите грехове”.
Въобще, много поетично и интересно. Хубав е, с интересни украси. Истинско произведение на бижутерското изкуство”, смята Църов.
След преместването на Народното събрание от Велико Търново в София функцията на звънеца е друга. „Той е прибран в читалище „Надежда”. Използван е в различни постановки и така до 1985 г., когато е създаден Музей „Възраждане и Учредително събрание”, обясни Църов.
Каква символика крие връщането на новите депутати в старата сграда на НС
Зайкова: Народът ни изпрати в тази зала за промяна
