478 жертви. 9054 ранени. Това не е равносметка от военен конфликт, а статистиката за загиналите и пострадалите при тежки пътнотранспортни произшествия (ПТП) в България през 2024 г.
Данните са на Главна дирекция "Национална полиция".
(Във видеото: Може ли да се промени системата, за да се сложи край на войната на пътя)
Смъртта на 12-годишната Сияна превърна в гореща тема състоянието на пътищата на България и човешкия фактор - шофьорът зад волана.
Данни, които не утешават
На пръв поглед може да изглежда, че има напредък – с 9% по-малко жертви спрямо 2023 г. Но анализът е безмилостен: това не е резултат от целенасочени действия, а по-скоро следствие от случайности – по-малко тежки катастрофи с повече от трима загинали, по-добра спешна медицинска помощ и обновяване на автопарка.
Подобна "еволюционна" тенденция, както я наричат експертите, не трябва да заблуждава – тя не може да замести нуждата от спешна, целенасочена и отговорна политика.
В годишния обзор се отчита съществен спад на жертвите през първите пет месеца на годината – с 22%. Но този положителен тренд е рязко прекъснат през юни, когато броят на загиналите скача с 39% спрямо същия месец на 2023 г. През юли-октомври отново се наблюдава спад (24%), но ноември и декември носят нова вълна от трагедии – 39% ръст на жертвите спрямо края на предходната година.
Какво показва това? Липса на предвидимост, липса на контрол, липса на работещи механизми за реакция.
Пътната безопасност – без пилот в самолета
Институтът по пътна безопасност не оставя място за съмнение: българската транспортна система страда от хронична неспособност да предвижда, предотвратява и управлява рисковете. Институциите не функционират като единен механизъм за реакция, а всяко усилие изглежда по-скоро реактивно и емоционално, отколкото систематично и стратегическо. Един от най-ярките примери за това е акцентът върху водачите, употребяващи алкохол и наркотици – безспорно проблем, но илюстрация как общественият натиск изкривява приоритетите, докато други критични аспекти на безопасността остават пренебрегнати.
Най-опасните пътища: черните точки на България
Когато говорим за опасността по българските пътища, не става дума само за човешки фактор или лоша дисциплина зад волана. Географията също има своята мрачна статистика. Макар анализът да не конкретизира пътищата, които са най-рискови, съществуват добре известни участъци с висока концентрация на ПТП:
Път I-1 (София – Видин) – известен с лошата инфраструктура и тежкия трафик, особено в района на Ботевград и Мездра.
АМ "Тракия" – макар да е магистрала, тук често се случват катастрофи, особено около разклона за Пазарджик и Стара Загора.
Проходът на Републиката (Хаинбоаз) – тесен, с остри завои и чести инциденти с камиони.
Път II-19 (Симитли – Гоце Делчев) – планински участък с ограничена видимост и зле поддържани пътни ленти.
Пътищата в Северозападна България – често занемарени, с лоша маркировка и минимална поддръжка.
Необходима е промяна в основата
Анализът стига до недвусмислен извод: време е да спрем да кърпим последствията и да започнем да лекуваме причините. Повишаването на наказанията, колкото и справедливо да изглежда в очите на общественото недоволство, не е панацея. Истинската промяна трябва да започне от законодателна, структурна и институционална реформа – изграждане на реално функционираща система за управление на риска, в която всяка институция има ясно разписана роля и носи отчетлива отговорност.
Последна спирка?
България има шанс да прекрати тази "традиция" на кървави пътища. Но не с кампании "на парче", не с емоционални реакции на парламентарно ниво, а с хладна решителност и дългосрочна визия. Защото зад всяка цифра в тази черна статистика стои човешка трагедия, загубено бъдеще и разбити семейства.
И ако държавата не застане сериозно зад волана на реформите, тази катастрофа ще продължи – с още повече имена, добавени към черната хроника на българските пътища.
География на пътната смърт: Къде се случват най-много и най-малко тежки катастрофи в България?
Доклад на Министерството на вътрешните работи за тежките пътнотранспортни произшествия (ПТП) до февруари 2025 година показва тревожна картина относно пътната безопасност в България. Данните разкриват ясно неравномерността на инцидентите по страната, като в някои региони се наблюдава висока концентрация на катастрофи с тежки последици, докато в други областите успяват да поддържат сравнително ниски нива на инциденти и жертви.
Национални данни до февруари 2025 г.
През първите два месеца на 2025 година, общият брой на тежките ПТП в България възлиза на 803, като 757 души са загинали, а 989 са ранени. Средно това означава, че над 12 души умират всеки ден вследствие на катастрофи, което е шокиращо число за такъв кратък период.
Области с най-висок риск
По традиция, най-натоварените транспортни коридори и големите градски центрове водят в списъка с най-много ПТП. Най-голям брой произшествия са регистрирани в:
Варна – 98 произшествия, най-много в страната, 3 загинали и 113 ранени.
София-град – 94 произшествия, 8 загинали (най-висок брой в страната), 114 ранени.
Пловдив – 60 произшествия, 4 загинали, 69 ранени.
Особено тревожен е случаят с област Силистра, където при само 7 произшествия загиват 6 души, което сочи към изключително висока смъртност и необходимост от незабавни мерки за подобряване на пътната инфраструктура.
Най-безопасни региони
Противоположно на тези с високи нива на инциденти са някои области, които успяват да поддържат ниски нива на ПТП и дори да избегнат фатални случаи. Това включва:
Перник – 5 ПТП, 0 загинали, 5 ранени.
Търговище – 7 ПТП, 0 загинали, 7 ранени.
Кюстендил – 7 ПТП, 1 загинал, 6 ранени.
Тези региони се открояват с успешни практики в предотвратяването на тежки инциденти, което поставя въпрос за възможността тези мерки да бъдат приложени и в други райони.
Анализ на ПТП за 2024 година
Прегледът на статистиката за цялата 2024 година показва, че въпреки общия брой на произшествията, разпределението на жертвите не е равно. Най-много загинали се отчита в:
Пловдив – 57 загинали при 596 ПТП.
Ловеч – 36 загинали при 284 ПТП.
Област София и Софийска област– 34 загинали при 747 ПТП.
Варна – 30 загинали при 826 ПТП.
Същевременно, области като Габрово, Смолян и Видин отчитат по-малко от 5 загинали през цялата година, което подчертава значителните различия в пътната безопасност.
Данните са от МВР - Главна дирекция "Национална полиция"
Цялата статистика можете да видите тук -
Критични общини с висок риск
Някои по-малки общини се отличават с изключително висока смъртност при малък брой произшествия. Пример за това са:
Угърчин (Ловеч) – 13 загинали при 30 ПТП.
Тунджа (Ямбол) – 8 загинали при 11 ПТП.
Ловеч (община) – 13 загинали при 99 ПТП.
Садово (Пловдив) – 6 загинали при 15 ПТП.
Тези данни подчертават необходимостта от целенасочени мерки и анализ на пътната инфраструктура в тези райони, които да намалят броя на жертвите.
Смъртта на пътя има география
Неравномерността на пътните инциденти в България е повече от очевидна. Смъртта при пътни инциденти следва конкретни географски модели, които не са случайни, а резултат от повтарящи се проблеми с инфраструктурата, сигнализацията и контрола. За да се намалят жертвите, необходимо е да се инвестира в нова и по-безопасна пътна инфраструктура, както и да се осигури по-строг контрол в рисковите райони.
Една от основните задачи пред институциите трябва да бъде да анализират причините за успеха на по-безопасните региони и да ги приложат като модели за останалите части на страната. Докато не се предприемат тези стъпки, ще продължим да губим животи, които можеха да бъдат спасени.
