Н овите данни на КНСБ за четвъртото тримесечие на 2025 г. дават ясен отговор на въпроса, който все по-често си задават българите: достатъчни ли са доходите ни за нормален живот.
Краткият отговор е – все по-трудно.
Според изчисленията на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, необходимият нетен месечен доход за издръжка на един работещ вече е 1562 лева (799 евро). За тричленно семейство (двама възрастни и дете до 14 години) сумата нараства до 2812 лева (1438 евро) месечно.
Това не са пари за лукс, а минималният праг за „нормален“ живот – без лишения, но и без излишества.
Колко поскъпна животът за година
На годишна база необходимият доход за издръжка е нараснал с 6%, а само за едно тримесечие – с 1%. Зад тези проценти стоят конкретни разходи, които всеки усеща ежедневно: по-скъпа храна, по-високи сметки за ток и отопление, растящи наеми и транспорт.
Най-силен натиск върху бюджета продължават да оказват три пера:
- Храните – основни продукти поскъпват трайно, а промоциите все по-рядко компенсират общия ръст.
- Енергията и жилищните разходи – ток, отопление, вода и наеми изяждат все по-голям дял от доходите.
- Разходите за деца – образование, дрехи, здравеопазване и извънкласни дейности тежат особено на семействата.
Важно е да се подчертае: индексът на КНСБ не показва средната заплата, а минималния доход, под който започват реални лишения. За хората около минималната работна заплата и за домакинствата с деца разликата между доходи и разходи често се покрива с кредити, спестявания или отказ от важни нужди.
Практически съвети: Как да оптимизираме семейния бюджет?
Когато животът поскъпва по-бързо от заплатите, стратегията е ключът. Ето няколко изпитани метода:
- 1. Правилото 50/30/20 (адаптирано)
В условия на инфлация, опитайте се да разпределите нетния си доход така:
50% за нужди: Наем/ипотека, сметки, храна.
30% за желания: Излизания, хобита (тук е мястото за оптимизация!).
20% за спестявания или дългове: Вашата "въздушна възглавница".
- 2. Енергийна ефективност (Малките стъпки)
Тъй като енергията е сред основните виновници за поскъпването, проверете уредите си. Един стар хладилник може да консумира колкото три нови. Инвестицията в LED крушки и умни термостати се изплаща в рамките на няколко месеца.
- 3. Ревизия на "невидимите" разходи
Абонаменти за стрийминг платформи, които не гледате, автоматични подновявания на приложения или такси по банкови карти. В края на месеца тези малки суми често формират 50-80 лв. – сума, която покрива седмичния пазар за плодове и зеленчуци.
- 4. Психология на пазаруването: Списъкът е закон, гладът – враг
Данните на КНСБ показват, че храните са основен двигател на разходите. Тук можем да приложим два златни принципа:
- Никога не пазарувайте гладни: Научно доказано е, че когато сме гладни, купуваме по-калорични и по-скъпи неща, от които реално нямаме нужда. Гладният купувач е "мечтата" на маркетолозите – той пълни количката с импулсивни покупки. Хапнете нещо малко, преди да влезете в магазина, и ще видите как сметката ви на касата магически намалява.
- Заложете на „собствени марки“: Продуктите от собствените марки на големите вериги често са със същото качество, но на цена с 20-30% по-ниска от брандираните алтернативи.
- 5. Проверете банковите си такси
В началото на 2026 г. много банки актуализираха тарифите си. Ако не ползвате пакетна услуга, таксите за теглене, превод и поддръжка могат да ви костват между 10 и 20 лв. месечно. Това са три-четири хляба или няколко литра мляко, които буквално подарявате.
Изводът
Данните на КНСБ ясно показват: за една година животът в България осезаемо е поскъпнал, а доходите трудно наваксват. Докато цените на основните стоки и услуги растат, темата за адекватни доходи остава ключова – не само икономически, но и социално. За домакинствата това означава едно: все по-голяма нужда от планиране, информирани решения и активна защита на покупателната способност.