З нанието и науката са в основата на възхода на нашата нация. Искам да поздравя служебното правителство за усилията, които полага за развитието на българската наука, образование, култура, и специално за Българската академия на науките (БАН).
Това каза в словото си президентът Румен Радев на тържественото събрание за Деня на народните будители, което е под патронажа на държавния глава, и се състоя в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН.
Радев: За първи път, откакто съм президент, на този празник сме заедно
Тържеството е посветено на 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и на 260 години от написването на "История славянобългарска".
"Ние трябва на всички нива, в държавата и в обществото, ясно да си даваме сметка, че оттук нататък нациите, които ще определят дневния ред, хода на историята, които ще диктуват правилата в света, това са тези държави, тези народи, които отделят огромно внимание не само финансово, но и организационно, и обществена подкрепа, на науката", каза президентът.
"И ние имаме своите славни традиции - на водеща нация в тази област. Да, в нашето съвремие това означава много повече ресурси и аз съм убеден, че това е пътят - повече ресурси, повече инвестиции и не само в оборудване, и в технологии, а най-вече в хората - в нашите млади учени и изследователи. Аз вярвам, че България има здрави основи, показала е огромни успехи и смело ще върви напред. Честит празник и на добър час", пожела на учените президентът Румен Радев.
Отбелязваме Деня на народните будители
Държавният глава отбеляза, че тази сутрин е отправил приветствие за празника на народните будители, който днес честваме за стотен пореден път, но нямало как да не откликне на поканата на председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски, а всъщност на първата българска държавна институция - Българската академия на науките, наследник на Българското книжовно дружество.
"Не мога да не поздравя Вас, хората, които днес носите с делата си заветите на нашите възрожденци, на първопроходците, че именно знанието и науката са в основата на възхода на нашата нация", подчерта президентът Румен Радев.
Той приветства и ръководството на БАН за тематиката на днешния празник, посветена на две паметни годишнини - 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 лета от неговата "История славянобългарска".
"Тази малка по обем, но велика, неизмерима за нашия народ - по съдържание и смисъл книжка, обърна историята на развитието на нашата нация. Тя положи основите и на борбата за църковна независимост, и за национално освобождение, и за национално обединение на българския народ. Представата на Паисий за света, за историята, за времето, за мястото на българите, даде упование и вяра на нашия народ, че може намери сили и да види своето бъдеще напред, което произхожда от една силна, за своето време, държава. От един устремен към бъдещето и свободата народ. Водещият мотив в тази книга: "Чети, за да знаеш", даде мощен импулс на българите към търсене, към себепознание, към отключване на стремежа за независимост и свобода", каза в словото си държавният глава.
Той подчерта, че Паисий осъзнава, че историята на една нация не е само летопис от войни, а в основата е културното развитие на един народ и затова той отделя толкова голямо внимание на светите братя Кирил и Методий.
"Звучи много актуално и днес, защото неговите думи, че "когато една държава се управлява от неразумни и самонадеяни управници, то падението ѝ е неизбежно".
Нека това през годините стои като предупреждение и за нашето съвремие, и занапред, за да видим колко проникновен и мъдър е бил Паисий Хилендарски в своята книжка, каза държавният глава в словото си.
На тържественото събрание приветствено слово за празника произнесе председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, а проф. Кирил Топалов говори по темата "Великият светогорец и неговото дело на ползу роду болгарскому".
На тържеството присъстваха министърът на иновациите и растежа Александър Пулев, заместник-министърът на образованието и науката проф. Албена Чавдарова, народният представител и бивш министър на образованието и науката акад. Николай Денков, представители на институции, епископ Тихон от Българската православна църква, академици и член-кореспонденти на БАН.
