„Кошницата с грижа“ се проваля и не успява да осигури заявеното намаление от 15% на цените на основни стоки и услуги. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров пред журналисти.
По думите му синдикатът наблюдава около 600 търговски обекта всеки месец, но в масовия случай цените в обектите, които участват в инициативата, са сходни с тези в останалите магазини или продуктите не са с качеството, което потребителите очакват.
„По наша оценка „Кошницата с грижа“ се проваля, тя не може да осигури 15-те процента надолу на цени на основни стоки и услуги, както беше заявено“, коментира Димитров.
- Цените на храните продължават да растат
КНСБ представи нови изчисления за стойността на малката потребителска кошница, която включва 20 основни хранителни продукта и бензин.
В края на юли стойността на кошницата е била 61,81 евро. При това равнище тя е можела да бъде закупена 10 пъти с една минимална работна заплата.
Според синдиката продуктите в кошницата са поскъпнали с 8,6% на годишна база.
При предходното отчитане КНСБ посочи, че близо една трета от доходите на едно семейство се отделят за храна. За сравнение, в Европа делът е около 16% от месечния бюджет.
- Големи разлики между цените на едро и дребно
Като един от основните проблеми КНСБ посочва разликата между цените на едро и тези, на които стоките достигат до крайния потребител.
По данни на синдиката разликата при краставиците достига близо 150%, при доматите е около 130%, а при брашното - около 60%.
„Дори и да сложим цената на дизела, която порасна с 50 - 60% от началото на годината досега, пак виждаме, че някак си сметката малко е нагоре - минус 20 - 30% със сигурност има допълнително увеличение, което не е от горивата и не е от производствените разходи, или каквото и да било друго“, заяви Димитров.
- Според него в тези разлики има и спекулативен елемент.
Димитров посочи като пример и млечните продукти. По думите му прясното мляко и кравето сирене остават сред най-скъпите в сравнение със съседни държави, които синдикатът наблюдава.
Той даде пример и с покупателната способност на минималната работна заплата. По думите му с нея в България могат да бъдат закупени около 10 „колички“ от малката потребителска кошница, докато в Нидерландия, където минималната заплата е близо 2300 евро, те са около 34.
- Как се формират цените
По темата се изказа и заместник-председателят на Българската стопанска камара Станислав Попдончев. Той посочи, че според анализ на Комисията за защита на конкуренцията търговията с храни в България се осъществява при висока конкуренция.
По думите му при сравнение на цените между различни държави трябва да се отчитат не само стойностите на отделните продукти, но и доходите, бизнес средата и данъчната система.
„Ако се сравняваме с конкретни държави, би трябвало да гледаме не само цените на стоките, но и много други елементи - доходи, среда за правене на бизнес, данъчна система“, обясни Попдончев пред NOVA.
- КНСБ: Еврото не е единственото обяснение
Димитров коментира и влиянието на въвеждането на еврото върху цените.
„Това не е непременно свързано с влизането в еврозоната. Да, има някакво влияние, но в никакъв случай не е решаващо. Много други фактори, външни особено, но и спекулативни, влияят“, заяви президентът на КНСБ.
- Бизнесът с възражения срещу данъчните промени
По време на разговора беше обсъдена и предлаганата промяна в корпоративното подоходно облагане, свързана с т.нар. данък върху свръхпечалбата.
Попдончев заяви, че бизнесът има сериозни възражения срещу предложението.
„Големият проблем са промените в Закона за корпоративното подоходно облагане и така наречения данък свръхпечалба. Другият проблем е промяната, която касае пренасяне на данъчни загуби вече не за 5, а за 10 години. Но не можете да я приспадате от текущата печалба повече от 70%“, посочи той.
Добави ни в предпочитани източници в Google
